Мръсните тайни на БГ историята: И Дядо Вазов пада жертва на правописните реформи в българския език

Иронизираме професор Александър Балан заради неговите думи като „окосъзрех“ и „душесмут“. Днес обаче пишем почти по неговите правила. Комунистите през 1945 г. се опитаха да ги изменят радикално. Иван Вазов е нашият литературен патриарх. Той създава „Упътване за общо правописание“. По-късно го сменят като министър на народното просвещение. Никой не използва неговото упътване след това.

Българското образование днес се лута в сложни дебри. Чуват се гласове, че Вазов е неразбираем за учениците. Причината била в неговите архаични думи. Преди девет години дори издадоха „Под игото“ на „шльокавица“. Това се случи точно преди празника 24 май. Матурата често довършва уморените зрелостници. Лингвисти изследваха речта на средностатистическия българин. Преди 30 години той е използвал около 3000 думи. Днес вероятно и 500 са му много. Английските заемки запълват останалото пространство. Средните писатели боравят с около 15 000 думи.

Иван Вазов използва над 90 000 уникални думи в своето творчество. Един министър на народното просвещение предложи дискусия за неговото изучаване. Той смяташе, че Вазов може да отпадне от учебниците. Това е опит за опростяване на езика чрез заемки. Спорът съществува заради няколко езикови реформи. Вазов е замесен пряко в три от тях. Първата реформа прави Патриарх Евтимий през XIV век. Цар Иван Шишман осигурява солиден гръб за промяната. Тя е насочена срещу гръцките правила в езика ни. Григорий Цамблак описва делото на своя учител:

Като унищожи всички стари книги (груби и нестройни откъм израз, несъгласни по смисъл с гръцките и с истинските думи), този нов законодател слезе от планината на ума и предаде на Църквата … истинско небесно съкровище, всички точни, съгласни с Евангелието, като Божия благодат за душите на благочестивите, като нож за езиците на еретиците.

След Освобождението държавата търси единство в писмеността. През 1892 г. министър Георги Живков събира комисия от филолози. В нея влизат Александър Балан и Иван Шишманов. Проектът им е революционен и скандален. Реформата от 1892 г. заменя буквата „й“ с йота, за да отдалечи азбуката ни от руската. Изхвърлят се буквите „я“, „ю“ и голямата носовка. Стефан Стамболов иска азбуката да прилича на сръбската. Обществото реагира остро на това рязко скъсване с традициите. Опозицията разпилява проекта на пух и прах.

Константин Величков става министър на народното просвещение и подготвя нова промяна. Той връща буквите „й“, „я“ и „ю“. През 1898 г. Иван Вазов поема министерския пост. Той еднолично определя правила за общо правописание. Вазов запазва носовките и еровете в края на думите. Неговото правописание не влиза изцяло в употреба. Правителството на Константин Стоилов подава оставка и Вазов напуска поста. Тодор Иванчев по-късно нарежда преиздаване на Вазовите правила с поправки.

Правителството на Александър Стамболийски прави нова реформа през 1921 г. Проектът е възложен на професор Александър Балан. Министър Стоян Омарчевски подкрепя неговите идеи. Балан е краен пуритан в езика. Реформата от 1921 г. премахва систематично еровете „ъ“ и „ь“ в края на думите. Изхвърлена е и ятовата гласна. Това предизвиква протести в Софийско и Пиринска Македония. Хората виждат в това предателство към западните диалекти. Гео Милев се гневи на промените в списание „Везни“. Той определя реформата като мания за безгрешност.

Последната реформа идва през 1945 г. Тя повтаря идеите на Балан и Омарчевски. Комунистическият режим обявява ятовата гласна и голямата носовка за символ на буржоазно мислене. Опростен е правописът на много думи със звучни и беззвучни съгласни. Старите писатели отново страдат от промените. Вазов и Йовков не са издавани дълги години. Елин Пелин пише нови разкази, за да бъде в крак с времето. Днес Народното събрание отново се занимава с правописа. Обсъжда се нова инициатива за стандартизация на сложните думи.

В последните 48 часа се засилиха дискусиите за връщане на ятовата гласна. Езиковеди настояват за това в името на националната идентичност. БАН публикува доклад относно пълния и краткия член. Предлага се тяхната свободна употреба за съществителни от мъжки род. Модернизаторите смятат, че архаичните правила пречат на обучението. Писателите обаче тъгуват по изгубената дълбочина на българското слово. Вазов остава вечен със своята защита на езика:

Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди, за радост не – за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодията на твоите думи сладки.