Мога да предвидя — това няма да е последният случай

Гледам децата, изправени пред съда в Пловдив. Нормални, красиви деца. Най-вероятно добри деца. Но деца, обвинени за убийство.

Петимата непълнолетни са обвинени в умишлено убийство по особено мъчителен начин, по хулигански и сексуални подбуди. Убийството е извършено на 4 август на Младежкия хълм в Пловдив. Жертвата е 37-годишен мъж.

Общо 10 младежи на възраст между 14 и 17 години са били задържани по случая, а обвинения са повдигнати срещу петима от тях — три момчета и две момичета. Пловдивският окръжен съд остави петимата в ареста.

Как се случва ли? Прочетете „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг. Или „Айхман в Йерусалим“ на Хана Аренд.

Всъщност не. Не те са убили човек.

Убийците са всички, които сееха омраза през тези години. Които се смееха на убитите деца в Украйна. Които казваха, че жертвите не са истински. Които толерираха проявите на национализъм и фашизъм.

Които призоваваха към насилие, тук. Които крещяха — марш оттук! Които коментираха за жертвите — търсили са си го. Които игнорират убийствата и насилието срещу жени.

Които ръкопляскат на атаките на нео-нацисти над уязвими малцинства. Които се подиграват на по-слабия, на по-уязвимия. Които насъскват хората един срещу друг. Тази гнилостна миризма на интелектуален разлад се носи от цялото ни общество.

Учителите в училищата. Професорите в университетите. Съставителите на учебници. И най-вече — липсата на съд, полиция, правителство.

Оправданията, че нас това не ни засяга. Че винаги друг е виновен. Че те са най-великите, най-моралните, най-честните. Че винаги казват истината.

Случаят с убития мъж на Младежкия хълм не е инцидент, а симптом на системна криза. Обществото, което толерира омразата, носи своята персонална вина за всяко следващо престъпление.

Мога да предвидя — това няма да е последният случай.