Между медицината и вярата: Историята на д-р Ивайло Парев от Разлог
Д-р Ивайло Парев съчетава работата си като анестезиолог в Разлог с духовно служение като иподякон в местния храм „Свето Благовещение Богородично“.
Д-р Ивайло Парев е млад лекар от град Разлог. Той съчетава отговорната професия на анестезиолог с духовното служение в местната църква. Д-р Парев работи ежедневно на границата между живота и смъртта в операционната зала. Той избира да остане в родния си град. Там той е истински нужен на своите съграждани.
Всяка неделя лекарят заменя бялата престилка с църковни одежди. Младият лекар служи като иподякон в храма „Свето Благовещение Богородично“ вече 11 години. Неговата мисия е да помага на хората както физически, така и духовно. Анестезиологията изисква огромна концентрация и хладнокръвие. Вярата му дава необходимото смирение и търпение за тежката професия.
Д-р Парев споделя интересни мисли за своята работа.
„Някои хора смятат, че действително ние анестезиолозите общуваме с Бога, защото пациентите, нашите, много често се намират на ръба между двата свята.“
Още от ЗдравеНад половината анкетирани родители още не са решили за HPV ваксина
Тази връзка между медицината и духовността е важна за много български лекари. Подобни възгледи споделя и проф. Габровски, според когото в хирургията няма атеисти.
Като иподякон, д-р Парев подпомага свещеника по време на богослуженията. Иподяконството е форма на църковнослужителство, която подпомага свещеника по време на олтарната служба. Той носи свещници и пали кадилницата. Понякога се включва и в църковното пеене. Тази традиция започва още в неговото детство. Баба му го е водила редовно на църква. По този начин се заражда неговият интерес към вярата.
„Иподяконството това представлява помощничество, помощ на свещенника в олтара – т. нар. църковнослужители. Помагаме за протичането на богослужението, носим свещниците, палим кадилницата, може да се включваме в пеенето. Като бях по-малък с баба си, тя все ми казваше, хайде с мен на църква, хайде с мен на църква и така започна всичко.“
В операционната зала д-р Парев се бори за спасяването на човешкия живот. В храма той се моли за спасението на човешката душа. Тези две роли се допълват взаимно в неговото ежедневие. Най-голямото признание за специалиста е обикновената благодарност на пациентите след успешно лечение. Едно просто „благодаря“ на улицата е напълно достатъчно за младия лекар. Подобно отношение към професията има и директорът на „Пирогов“, за когото всеки спасен живот е медицинско чудо.
Вярата учи лекаря на търпение и смирение пред трудностите.
„Това е най-голямата отплата – да, като срещнеш някой пациент и то след време на тротоара, на улицата, да каже благодаря. Това е достатъчно. На това ни учи нашата вяра – на търпение и на смирение.“
Ценностите на християнството помагат на медиците в тяхната тежка ежедневна работа. Това потвърждава и историята на д-р Камен Данов, който вярва в силата на вярата в медицината.
Д-р Парев призовава хората да бъдат по-добри и да си помагат. Особено силно е това послание в дните около Великден. Тогава надеждата и вярата в доброто са най-осезаеми за всички. Младият анестезиолог остава верен на своя избор да служи на обществото в Разлог. Неговата лична история е пример за хармония между съвременната наука и религията.
