Мартин Димитров: 75 679 души в бюджетния сектор получават едновременно заплата и пенсия

Мартин Димитров, депутат “Демократична България”, представи план за реформи в бюджетния сектор. Той съобщи, че 75 679 души получават едновременно заплати и пенсии в бюджетния сектор. Тези данни показват спешна необходимост от оптимизация на публичните разходи. Димитров настоява за премахване на порочните практики в държавната администрация.

Според народния представител реформата трябва да започне от незаетите щатни бройки. В момента за част от тях се отпускат средства за заплати. Тези пари обаче се използват за изплащане на бонуси в администрацията.

„Трябва да се започне от трайно незаетите щатни бройки – за част от тях се дава бюджетиране за заплати все едно има хора, но там няма. Те се използват за плащане на бонуси. Втората част от реформата е хората в бюджетния сектор, които едновременно получават заплата и пенсия. Поетапно трябва да бъдат освободени – те са общо 75 679 души, които едновременно получават заплати и пенсии. От тях 7039 са в МВР, МО и свързани ведомства. По Закона за държавния служител има 5338, които едновременно получават заплата и пенсия, а т.нар. други са 63 282.“

Депутатът подчерта, че 7039 от тези служители са в МВР, МО и свързани ведомства. Други 5338 души работят по Закона за държавния служител. Останалите 63 282 лица попадат в категорията на другите ведомства. Димитров предлага поетапно освобождаване на тези кадри.

В контекста на финансовата стабилност, ПП-ДБ с критики към управляващите заради финансовата политика често посочват рискове за хазната. Мартин Димитров смята, че бюджетният дефицит може да бъде овладян.

„Има изпуснат дефицит, но това са решими неща с план за реформи. От ДБ смятаме, че дефицитът може да бъде 2,6% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г., но зад това трябва да стоят серия от мерки. В нашия план 2028 г. ще бъде с по-големия ефект върху бюджета. Предлагаме много неща. Държавните служители поетапно да си заплащат осигуровките. Смятаме, че всички болници трябва да правят търгове, когато се използва ресурсът на здравната каса, както и всички пациенти трябва да получаваме уведомление за здравните услуги, които сме получили. Това е начинът всички ние, които сме хем данъкоплатци, хем пациенти, да контролираме системата.“

Изследванията показват, че разходите за персонал в държавния бюджет за 2025 г. са 12,419 млрд. евро. Това представлява около 30% от приходите без еврофондовете. Финансовото министерство планира промени за бюджет 2026. Предвижда се отпадане на автоматичните механизми за вдигане на заплатите.

Минималната работна заплата в бюджетната прогноза остава 620,20 евро до 2028 г. Максималният осигурителен доход се вдига на 2300 евро от август 2026 г. Предвижда се орязване на разходите за заплати и осигуровки с 10% от 1 септември 2026 г. Това е част от мерките за балансиране на държавната хазна.

Относно темата за Ивайло Мирчев за депутатските заплати, фокусът често се измества. Димитров обаче се концентрира върху конкретни плащания при пенсиониране.

„Да бъде разсрочено това плащане, за да не тежи на текущия бюджет. Така се спазва договорът, който има държавата с тях.“

Фискалният съвет също подкрепя оптимизирането на разходите за персонал. Експертите отбелязват, че средната заплата в държавния сектор е по-висока от частния. При държавните служители разликата достига 21%. Тези диспропорции натоварват бюджета и изискват спешни реформи.