Малина Крумова: Евросредствата трябва да носят резултати, а не просто да се усвояват
Служебният зам.-министър Малина Крумова представи нов подход към евросредствата, фокусиран върху резултатите, декарбонизацията и реалната промяна в живота на гражданите.
България променя из основи своя подход към управлението на европейските средства. Акцентът вече не пада върху самото количество усвоени пари. Основната цел е постигането на видими резултати, които променят живота на гражданите. Служебният зам.-министър на околната среда и водите Малина Крумова обясни тази трансформация. Страната ни следва стриктно европейските стратегически цели за опазване на околната среда. Подходът у нас все повече се насочва към декарбонизация и нисковъглеродни технологии.
Една от най-съществените промени е отношението към природата и екосистемите. Те вече не се възприемат само като обекти за пасивно опазване. Природата се превръща в активен фактор за справяне с климатичните предизвикателства. Тази логика ще залегне дълбоко в разпределението на средствата през следващите периоди.
Това е най-важната промяна – да мислим за природата не просто като нещо, което трябва да опазим, а като активен фактор в решаването на проблемите
Европейските фондове функционират като финансов инструмент за изпълнение на конкретни политики. Малина Крумова сравнява оперативните програми с банка, която финансира проекти с ясни цели. Програмите не създават политика, а служат за нейната ефективна реализация. Често обаче се губи връзката между проекта и крайния резултат за хората.
Често се губи връзката между това, което правим като проект, и резултата, който искаме да постигнем
Инфраструктурата не трябва да се изгражда самоцелно. Тя е средство за осигуряване на по-чиста вода и по-здравословна среда. България заема осмо място в ЕС по усвояване на евросредства според актуалните данни. Въпреки това Европейската сметна палата отчита забавяния в усвояването на средствата за периода 2014-2020 г. Този проблем засяга и други държави като Румъния и Унгария.
Ние не изграждаме инфраструктура просто защото трябва да я изградим. Правим го, за да постигнем определен резултат.
България изразява несъгласие с новата методология на Европейската комисия. Предложеният таван от 5% ръст на средствата за регионите предизвиква сериозни дебати. ЕК предвижда минимум от 218 милиарда евро за най-бедните региони в Европейския съюз. Този ресурс е обект на спор между най-слабо развитите зони и „регионите в застой“.
Управлението на големи финансови ресурси крие рискове, свързани с капацитета на изпълнителите. Често едни и същи компании достигат лимита на своите възможности. Процесът на формиране на политики трябва да бъде отворен и диалогичен. В него е задължително да участват бизнесът, неправителственият сектор и гражданите.
Секторът на водоснабдяването и канализацията изисква комплексен подход. Инфраструктурата се подобрява, но управлението трябва да стане по-ефективно. Имаме право на вода, но тя не е безплатна заради ресурсите за поддръжка. Дигиталните технологии могат да оптимизират разходите и налягането в мрежите. Малките ВиК оператори често страдат от структурна неефективност.
Качеството на въздуха зависи от институциите и от поведението на всеки гражданин. Мерките включват подмяна на печки и електрификация на градския транспорт. Тези стъпки имат пряко положително отражение върху общественото здраве. Отпадъците трябва да се третират като ценен ресурс, за да се намали зависимостта от внос. Градското планиране трябва да интегрира повече зелени пространства и устойчиви решения.
Всичко опира до нашето поведение
Успехът на местно ниво не зависи от големината на общината. Решаващият фактор е желанието на местната власт да работи активно. Малките общини често показват по-добра организация от големите административни центрове. Бюрокрацията понякога пречи, но строгият контрол е гаранция за правилно изразходване на парите. Нивото на измами при еврофондовете остава ниско – само 22 случая от 1200 проверки.
Очаква се оценка на проекти по програма „Конкурентоспособност и иновации“ да стартира през октомври 2025 г. Електронните платформи за наблюдение вече правят процесите по-прозрачни за обществото. Гражданите трябва да са информирани за обектите, които се финансират с публични средства.
Натрупаната административна рутина позволява по-ефективно управление на проектите. Процесите са по-добре организирани и грешките намаляват значително. Европейските средства трябва да водят до реална промяна в ежедневието на хората. Модернизацията на транспорта е отличен пример за такава видима трансформация.
