Малина Крумова: Правото на вода изисква ресурси, поддръжка и отговорност

Малина Крумова, служебен зам.-министър на околната среда и водите, обсъжда декарбонизацията, управлението на водните ресурси и новия Национален фонд за декарбонизация.

Малина Крумова: Правото на вода изисква ресурси, поддръжка и отговорност

Малина Крумова, служебен зам.-министър на околната среда и водите, заедно с Деляна Къркеланова. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Време за четене: 2 мин. 21 април 2026

Малина Крумова, служебен зам.-министър на околната среда и водите, очерта новите приоритети на България в екологичната сфера. Подходът на страната се променя радикално към декарбонизация и нисковъглеродни технологии. Тези елементи вече заемат централно място в националните политики. Адаптацията към климатичните промени изисква нов поглед върху природните екосистеми. Те вече не се възприемат единствено като ресурс. Екосистемите са основен инструмент за справяне с климатичните предизвикателства.

Управлението на средствата остава ключово предизвикателство пред сектора. Малина Крумова подчертава, че фокусът трябва да бъде върху крайния ефект от инвестициите.

Не трябва да правим едно нещо само защото трябва да го направим, а защото трябва да постигнем резултат.

Този подход се прилага активно при изграждането на ВиК мрежи в страната. Целта не е просто механично изпълнение на европейски стратегии и директиви. Държавата се стреми към пречистена вода и опазване на биологичното разнообразие.

Темата за достъпа до водни ресурси заема централно място в обществения дебат. Малина Крумова напомня, че правото на вода е неразривно свързано с конкретни задължения.

Друго важно, което трябва да се разбере, е, че имаме право на вода, но тя не е безплатна – изисква ресурси, поддръжка и отговорност.

Гражданите често възприемат водата единствено като свое основно право. Те обаче понякога забравят за необходимостта от пестеливо потребление. Поддръжката на системите изисква сериозни финансови и човешки ресурси.

Проведено е първото заседание на Общото събрание на Националния фонд за декарбонизация. Този нов орган ще подпомага инвестициите в нисковъглеродно развитие към Министерството на енергетиката. Изпълнен е първият ключов етап за създаването на Национален фонд за декарбонизация. Институцията ще управлява национални и европейски средства за постигане на реален екологичен ефект.

България е изправена пред сериозни рискове в енергийния сектор. Страната може да загуби 1.3 млрд. евро поради липса на план за въглищен преход. България рискува да остане единствената държава в ЕС без такъв документ. Териториалните планове за Кюстендил, Перник и Стара Загора предвиждат 60% намаляване на емисиите. Георги Стефанов, експерт по зелени политики, коментира тези важни процеси. Той подчертава значението на социалното равновесие по време на декарбонизацията.

Екологичните политики изискват прецизно управление на бюджетните и европейските средства. Малина Крумова посочва, че предизвикателството не е в липсата на финансиране. Проблемът се крие в недостатъчния фокус върху крайните резултати. Проектите в сферата на околната среда трябва да носят видима полза за обществото. Това включва по-чиста вода и съхранено биологично разнообразие. Отговорното потребление и поддръжката на инфраструктурата са ключови за устойчивото развитие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *