Любо Дилов: Не знам грешен ли беше този живот, или праведен. Но много беше смешен!

На 61-годишна възраст почина Любен Дилов-син. Той беше знакова фигура в българската журналистика, литература и политика. Дилов си отиде след тежка здравословна битка. Смъртта му настъпи на 2 юни вследствие на масивен инфаркт.

Трагедията започна в края на април по време на екскурзия в Италия. Дилов беше със своите деца в Рим. След инфаркта той изпадна в кома. Лекарите в италианската столица се бориха за живота му повече от месец. Преди две седмици той беше транспортиран в София. Медиците в Правителствена болница продължиха лечението. Състоянието му обаче остана критично и той не успя да се възстанови.

Любен Дилов-син е един от основните идеолози на предаванията „Ку-Ку“, „Каналето“ и „Хъшове“. Тези проекти промениха завинаги облика на Българската национална телевизия. Той беше и главен сценарист на „Шоуто на Слави“. Неговата ерудиция и остро перо създадоха нов стандарт в телевизионната сатира. Дилов умееше да разкрива абсурдите на деня без злоба. Той беше интелектуалец хулиган, който остана ироничен първо към себе си.

В политическия живот той остави ярка следа. Дилов създаде движение „Гергьовден“ и беше негов лидер дълги години. Негова е култовата фраза за политическото отвращение.

Колкото повече сте отвратените от политиците, толкова повече са отвратителните в политиката

Той беше депутат в няколко народни събрания. В последните години представляваше коалицията ГЕРБ-СДС. Дори като политик, той запази своята иронична дистанция. В ролята си на държавник той събираше по-малко хейт от своите колеги.

Дилов беше изключително активен в законодателната дейност. Дилов активно защитаваше намаляването на ДДС за книгите, учебниците и печатните издания. Вярваше, че грамотността е задължително условие за функциониращо общество. Като депутат от Бургас, той бранеше интересите на региона. Противопоставяше се на вятърните електроцентрали в Черно море. Искаше да защити туризма, риболова и околната среда. Работеше и за облекчено наемане на сезонни работници от историческите ни диаспори.

Журналистическата му кариера е не по-малко впечатляваща. Той беше главен редактор на вестниците „Новинар“ и „Експрес“. Дълги години ръководеше българското издание на списание „L’Europeo“. Преди това беше начело и на българския „Плейбой“. Дилов съчетаваше високата култура с популярните формати по уникален начин. Той вярваше, че периодичният печат е паметта на нацията.

Любен Дилов-син израсна в семейството на големия писател фантаст Любен Дилов-старши. Домът му беше средище на интелектуалци от световна величина. Той пазеше спомени за срещи с Гюнтер Грас и братя Стругацки. Радой Ралин го наричал свой „сподвижник“ още преди Дилов да навърши седем години. Тези срещи му създадоха усещане за „социално време“. То далеч надхвърляше неговата биологична възраст.

Дилов често разказваше за своите родители и техните приятели. Спомняше си истории за Дора Габе и Елисавета Багряна. Той често се шегуваше с историята и големите имена в нея.

Не знам грешен ли беше този живот, или праведен. Но много беше смешен. Дано се повтори някога

Тези думи той написа за своята 60-годишнина през 2024 г. Той вярваше, че хората трябва да се забавляват и да обичат всеки миг.

Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази своите съболезнования към семейството. Тя отбеляза, че Дилов винаги е търсил смисъла отвъд очевидното. Според нея той е умеел да провокира с идеи, а не с конфликти. БНТ също почете паметта му. Телевизията промени програмата си, за да излъчи специално предаване с негово участие. Колегите му ще го запомнят с неповторимото чувство за хумор и самоирония.

Дилов беше баща на три деца и дядо на трима внуци. Винаги е държал децата му да бъдат самокритични. Не им е натрапвал своите политически възгледи. За него свободата и личният избор бяха най-важни. Той остава в историята като един от най-колоритните депутати. Неговият стил на обличане и изказ беше неповторим.

В края на 2022 г. той беше гласен защитник на печатната периодика. Наричаше книгите „колективната памет на нацията“. Дилов работеше и по промени в Закона за меценатството. Проектът му обаче остана недовършен поради падането на кабинета. Неговият глас в парламента ще липсва заради остроумието и компетентността му.

Любен Дилов-син прелетя през живота с огромна скорост. Той остави след себе си хиляди страници текст и стотици часове телевизионна история. Неговото присъствие правеше средата по-цветна и смислена. Поклон пред паметта му!