Луксът става по-достъпен: Модните гиганти вече нямат право да унищожават непродадени стоки

Почитателите на маркови дрехи и обувки вече няма да спестяват с месеци за мечтаната придобивка. От 19 юли големите модни групи са длъжни да променят начина си на работа. Те вече нямат право да изхвърлят или унищожават непродадена стока. Вместо това компаниите трябва да даряват продуктите или да ги насочват към повторна продажба. Това означава, че чанти и обувки от нови колекции ще се появяват по-често в аутлети и магазини за втора употреба.

Новото правило е част от регламента на Европейския съюз за екодизайн. Той влиза в сила поетапно от юли 2024 година. Първоначално изискванията важат за големите модни корпорации. Средните предприятия ще трябва да се съобразят с тях от 2030 година. Само в България се изхвърлят 100 хиляди тона текстил годишно, което се равнява на пет пъти теглото на НДК. Този факт подчертава спешната нужда от законодателни промени в сектора.

За луксозните компании новите правила представляват сериозно предизвикателство. Бизнесът често намира за по-евтино да унищожи стоката, вместо да я съхранява и обработва. Модните икони като Louis Vuitton, Prada и Chanel традиционно разчитат на ограничени количества. Те контролират каналите за продажба, за да запазят своята ексклузивност. Сега индустрията трябва да управлява излишните запаси по напълно нов начин. Компаниите ще са задължени да оповестяват броя на изхвърлените изделия и причините за това.

Статистиката показва, че средният дял на непродадените текстилни продукти е около 21%. Между 4 и 9 процента от всички стоки в Европа се унищожават, без изобщо да са били използвани. Това генерира близо 5,6 милиона тона емисии въглероден диоксид годишно. От днес големите модни компании в ЕС нямат право да унищожават непродадени дрехи и обувки, което е важна стъпка към кръговата икономика. Изключения се допускат само за опасни, повредени или замърсени артикули.

Екологичният отпечатък на модната индустрия е огромен. Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб. Основната вина за това носят продуктите за боядисване на платовете. Около 60% от дрехите се изработват от синтетични материали като полиестер. Прането им води до натрупването на половин милион тона пластмасови микрочастици на океанското дъно всяка година.

Ситуацията в България е тревожна по отношение на текстилните отпадъци. Българите купуват средно по 15 кг текстил годишно, но изхвърлят 11 кг от него. Повечето дрехи се обличат едва 7-8 пъти преди да бъдат изхвърлени. Страната ни все още не е въвела ефективна система за разделно събиране на текстил. Поради тази причина Европейската комисия е завела процедура за нарушение срещу България. Разделното събиране трябваше да започне от началото на 2025 година.

С обувките ситуацията е още по-сложна поради липса на технологии за пълно рециклиране. Всяка година се произвеждат 24 милиарда обувки, като само 5% от тях се рециклират успешно. Всеки чифт маратонки генерира 14 кг емисии въглероден диоксид по време на своя производствен цикъл. Високите разходи и влошеното качество при използване на рециклирани материали спират иновациите в този сегмент.

От лятото на 2027 г. се въвежда задължителен цифров паспорт за всички фабрики. Купувачите ще могат да сканират QR код в магазина. Чрез него те ще виждат състава на дрехата и използваните химикали. Тази прозрачност ще насърчи производителите да използват по-издръжливи материали.

“Новото изискване ще засегне дистрибуторите, които работят в България, както и местни клонове на големите компании, които трябва да намерят решения за оползотворяване тук на място”

коментира Сирма Желева от Българската асоциация по кръгов текстил.

Българският шивашки сектор също е изправен пред трудности. Нашата индустрия разчита основно на поръчки за ишлеме от големи европейски марки. Евтин внос и бързата мода от Китай убиват шивашкия сектор у нас, като принуждават много фирми да затварят. Производството се измества към страни с по-евтина работна ръка като Египет и Мароко. Новите екологични изисквания могат допълнително да намалят поръчките към българските цехове.

Регламентът предвижда и разширена отговорност на производителите. Те ще трябва да покриват разходите за събиране и рециклиране на своите продукти. Това включва дрехи, аксесоари, обувки и дори спално бельо. Таксите ще се определят според екологичните характеристики на текстила. Тази мярка трябва да стимулира създаването на по-качествени и дълготрайни стоки.