Лидия Шулева: Новият дълг е единствената опция за финансиране на дефицита

Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева направи остър анализ на държавните финанси. Тя подчерта, че България няма друг избор за покриване на бюджетния дефицит, освен чрез поемането на нови задължения. Липсата на достатъчно приходи прави дълга единствен инструмент за балансиране на държавната хазна.

Шулева изрази сериозни притеснения относно текущата разходна политика. Тя посочи, че дълги години страната е поддържала разходи под 40% от брутния вътрешен продукт (БВП). Последните данни обаче показват тревожна тенденция на постоянно нарастване. Миналата година разходите са достигнали 41,7%. **Разходите в проекта за бюджет за 2026 г. достигат рекордните 45,8% от БВП.** Това според бившия министър представлява прекомерно натоварване за икономиката.

„Един дефицит трябва да се финансира отнякъде и няма никаква друга възможност, ако нямаме приходи. Можем да го финансираме единствено и само с дълг“

Критиката на Шулева е насочена основно към увеличението на заплатите в публичния сектор. Тя обясни, че държавната администрация наброява около 100 000 души. Целият публичен сектор обаче обхваща значително повече служители. **В публичния сектор работят около 650 000 души.** Разходите за заплати в МВР и в съдебната система са сред най-високите. Шулева отбеляза, че средната заплата в бюджетната сфера вече надвишава тази в частния сектор. Това създава постоянен фискален натиск без реално подобрение на ефективността на системите.

По темата за цените и инфлацията Шулева се позова на новия Закон за еврото. Тя е категорична, че държавата трябва да налага санкции при необосновани надценки. **Законът за еврото предвижда строги санкции за необосновано увеличение на цените.** Бившият вицепремиер даде пример с надценки от 130%, които изискват незабавни регулаторни мерки. Тя обаче предупреди, че концепцията за „справедлива цена“ е изключително трудна за дефиниране.

„В България има Закон за еврото и там ясно са разписани всички санкции и права. Няма никаква причина, ако е установено необосновано увеличение на цената, което е довело до надценки от 130%, да се предприемат съответните мерки и да се понесат санкциите.“

Шулева илюстрира конфликта между производител и потребител чрез цената на оранжерийната продукция. Българските производители имат високи разходи за енергия и отопление през зимата. В същото време гръцката продукция е по-евтина заради по-топлия климат. Ако търговците добавят еднаква надценка, крайната цена за потребителя се различава драстично. Според нея защитата на родното производство изисква насърчителни мерки, а не просто ценови регулации. Симеон Дянков също коментира, че търговците трудно ще свалят цените въпреки глобите.

Изследователски данни показват, че **новият държавен дълг може да достигне до 10,5 млрд. евро** през следващата година. Общата задлъжнялост на страната се очаква да нарасне до 37,6 млрд. евро. Лидия Шулева предупреди, че това може да вкара България в опасна „спирала за дългове“. Тя изрази опасения и относно нарастващата цена за обслужване на тези заеми. Лидия Шулева подчерта, че безразсъдното харчене на публични пари може да доведе до един единствен изход.

Относно банковия сектор Шулева поясни, че повишаването на лихвите от ЕЦБ цели овладяване на инфлацията. Кредитният ресурс поскъпва, което се усеща най-вече от фирмите у нас. Българската банкова система обаче остава високо ликвидна. Това предпазва ипотечните кредити от рязко поскъпване на този етап. Влизането в еврозоната ще позволи на банките да предлагат ипотеки с фиксиран лихвен процент за 30 години. Това ще даде по-голяма сигурност на кредитополучателите в дългосрочен план. Шулева спомена също, че държавата може да ползва Българската банка за развитие за прикриване на дефицити.