Лампата трябва да свети в червено и за частния дълг на домакинствата

Парламентарните дебати около редовния бюджет за 2026 г. предизвикаха сериозни спорове в пленарната зала. Десетки часове народните представители обсъждаха застрашителното нарастване на държавните задължения. Според представените данни държавният дълг ще достигне 37,7 млрд. евро до края на годината. Тази сума представлява малко над 30% от брутния вътрешен продукт (БВП). Основната цел на тези средства е покриването на рекордния дефицит в държавната хазна. Гражданите могат сами да следят тези процеси, тъй като всеки може да провери колко е задлъжняла държавата чрез нови инструменти.

Вниманието обаче не трябва да се ограничава само до публичните финанси. Експертите предупреждават, че тревожната сигнализация трябва да се включи и за частния сектор. Става въпрос за задълженията, които българските домакинства трупат с бързи темпове. Към настоящия момент частният дълг на домакинствата възлиза на приблизително 30 млрд. евро. Този портфейл е формиран основно от ипотечни и потребителски кредити на гражданите.

Ако сегашните темпове на кредитиране се запазят, ситуацията ще се усложни значително. Прогнозите сочат, че прогнозираният ръст на заемите ще достигне 34 млрд. евро до края на годината. Това означава, че частната задлъжнялост ще достигне нива от около една трета от БВП. Подобна тенденция е притеснителна на фона на икономическите реалности в страната. Трябва да се отбележи, че расте размерът на лошите кредити у нас, което е допълнителен сигнал за риск.

Някои анализатори биха могли да омаловажат тези цифри. Те често посочват примери от други страни в Европейския съюз. В някои държави членки кредитите за домакинствата достигат до 100% от техния БВП. Тази сравнение обаче е подвеждащо за българския контекст. В развитите европейски икономики се наблюдава много по-висока производителност на труда. Тези държави генерират значително по-висока добавена стойност в сравнение с нашата икономика.

България не може да си позволи кредитирането да изпреварва реалния икономически растеж. Дълговете на гражданите вече съставляват около една трета от брутния вътрешен продукт и това изисква повишено внимание. Ако се допусне прекомерно увличане в тегленето на заеми, последствията ще бъдат тежки. Сгромолясването на финансовата стабилност при подобен сценарий би било изключително болезнено за обществото. Балансът между нуждите на домакинствата и реалните възможности на икономиката остава ключов за националната сигурност.