Лагард: Балансът между ранна и късна реакция срещу инфлацията е основно предизвикателство за ЕЦБ

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард очерта основните предизвикателства пред финансовата стабилност на еврозоната. Тя подчерта необходимостта от изключително прецизен баланс при вземането на решения за паричната политика. В интервю за испанската телевизия RTVE Лагард обясни рисковете от текущата геополитическа ситуация. Според нея конфликтът в Близкия изток създава сериозна несигурност за икономическото развитие на Европа.

Европейската централна банка (ЕЦБ) внимателно следи последиците от войната в Иран. Институцията се стреми да избегне както преждевременни действия, така и твърде закъснели мерки. Лагард посочи, че централните банкери са изправени пред огромна несигурност. Те изискват значително повече данни, за да направят точна оценка на конфликта. Темата е пряко свързана с факта, че Еврозоната отново е изправена пред висока степен на несигурност според последните изявления.

„Ние постоянно сме разкъсвани между риска да реагираме прекалено бързо и риска да реагираме прекалено късно, и трябва да намерим правилния път, по който да насочим икономиките си към тази средносрочна инфлация от 2 процента, която е нашата цел“, каза Лагард.

Инфлацията в региона вече достигна ниво от 3 на сто. Основната причина е поскъпването на енергоизточниците след военните действия в Близкия изток. Анализаторите предупреждават за възможно ново ускоряване на ценовия натиск в близко бъдеще. Това поставя под въпрос енергийната стабилност. Важно е да се отбележи, че енергийният модел на Европа очевидно е неустойчив в настоящата ситуация.

На последното си заседание на 30 април ЕЦБ запази лихвените проценти без промяна. Въпреки това институцията сигнализира за възможно повишение през месец юни. Гуверньорът на централната банка на Словакия Петер Казимир определи този ход като почти неизбежен. Други представители на банката обаче заемат по-предпазлива позиция. Те настояват за изчакване на допълнителни икономически показатели.

Икономическата активност в еврозоната показва признаци на отслабване. Данни от миналия петък разкриха неочакван спад на промишленото производство в Германия. Това е тревожен сигнал за най-голямата икономика в региона. Инфлацията е прогнозирана на 2,6% за 2026 година, което е ревизия нагоре от предишните 1,9%. В същото време очакваният икономически растеж бе ревизиран надолу до 0,9%.

Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис изрази по-песимистични прогнози. Той предупреди, че Европа може да претърпи стагфлационен шок. Тази позиция се различава от по-умереното говорене на Лагард. Президентът на ЕЦБ подчерта, че решенията ще зависят от дълбочината и продължителността на кризата.

„Преди да вземем каквото и да е решение, се нуждаем от много повече данни, по-добро разбиране за това накъде се движат цените и добро разбиране за това какви последици има това върху косвените разходи и преговорите за заплатите“, заяви още президентът на ЕЦБ.

Лагард обърна внимание и на разликата между ЕЦБ и финансовите пазари. Пазарите очакват поне още едно увеличение на лихвите до края на 2026 година. Според нея пазарните участници нямат същото задължение за постигане на ценова стабилност.

„Пазарите гледат същите неща като нас и също се опитват да предвидят“, каза Лагард.

„Всички се опитваме да направим най-доброто, на което сме способни, за да разберем как да върнем инфлацията до 2 процента. Това е голямата разлика с пазарите, които нямат това задължение“, добави тя.

ЕЦБ ще продължи да анализира данните за заплатите и косвените разходи. Институцията се нуждае от по-добро разбиране за движението на цените преди следващи стъпки. Предстоящото заседание през юни ще бъде ключово за определяне на лихвената траектория.