Критичен риск за общинските болници: Д-р Неделчо Тотев предупреждава за разпад на здравната система

Новите изисквания за повишаване на медицинските стандарти поставят под сериозен риск съществуването на редица общински болници в България. Д-р Неделчо Тотев, председател на Управителния съвет на Сдружението на общинските болници, изрази тези опасения в национален ефир. Много лечебни заведения вече се намират в тежко финансово състояние. Те трябва едновременно да инвестират в нова апаратура и да търсят кадри при остър недостиг на персонал. Д-р Тотев определи ситуацията като резултат от дългогодишно безразличие и безхаберие от страна на държавата.

Дефицитът на медицински сестри и лекари застрашава функционирането на общинските здравни структури в цялата страна. Според председателя на сдружението много региони вече са останали без функциониращи общински болници. Други области са на ръба да загубят своята здравна инфраструктура. Липсата на кадри се превръща в основен системен проблем, който прави оцеляването на болниците почти невъзможно.

„Не знам болница, която да е добре окомплектована с персонал. Дефицитът е навсякъде – при сестрите положението е трагично, а при лекарите балансът вече е на границата на възможното.“

В София се предприемат стъпки за финансово подпомагане на някои структури. Столичният общински съвет одобри инвестиции от 1,22 милиона лева за обновяване на четири общински болници. МБАЛ „Княгиня Клементина“ ще получи 500 000 лева за ремонт и оборудване на детското отделение. В столицата функционират общо 36 общински лечебни заведения. Те представляват най-голямата група лечебни заведения в страната. Въпреки това, тези нови медицински стандарти могат да принудят много структури да закриват ключови отделения.

Д-р Тотев коментира и политическите предложения за премахване на общинското здравеопазване. Някои експерти твърдят, че тези болници само консумират финансов и кадров ресурс. Те предлагат лекарите да се насочат към големите градове като София и Пловдив. Д-р Тотев обаче подчертава, че това би оставило голяма част от населението без достъп до грижи.

„Здравната система е в разпад. И то в една от крайните фази на разпад, като такава. Най-вероятно, ще се прикори, ще се създаде нова система. Здравеопазване, но не знам дали ще бъде адекватна на българските условия.“

Министерството на здравеопазването предвижда мораториум за нови дейности и клиники до юни 2026 година. Тогава се очаква приемането на новата здравна карта. През 2024 година обаче вече са одобрени 67 нови медицински дейности в съществуващи заведения. Това показва продължаващо разширяване на болничната мрежа в условия на криза.

Клиничните пътеки за общинските и държавните болници са значително по-ниски спрямо тези на частните лечебни заведения. Липсва ясна методика при определяне на цените на тези дейности. Частните болници често разполагат с по-високо платени дейности и различна структура на приходите. Увеличаването на бюджета само по себе си няма да реши натрупаните проблеми. Необходимо е адекватно заплащане за младите лекари, за което настоява и д-р Николай Брънзалов в своите позиции.

Общинските болници често са единственият източник на медицинска помощ за хората в отдалечените райони на България. Д-р Тотев смята, че държавата трябва да преразгледа изискванията към тези структури. Когато приходите не могат да се увеличат значимо, гъвкавостта е единственият начин за оцеляване.

„Причините са много и могат да се обобщят като безразличие, което ражда безхаберие, а то води до бездействие и безотговорност.“

Отслабването на общинския сектор отваря възможности за развитие на частни лечебни заведения. Това засилва конкуренцията за разпределение на обществения ресурс от Здравната каса. Политически сили като ПП-ДБ критикуват системното отслабване на тези болници. Те ги определят като ключов елемент от достъпната и социална здравна система.

Финансирането на лечебните заведения остава водещ фактор за стабилността на цялата национална здравна мрежа. Д-р Тотев е категоричен, че закриването на болници не е решение. Той призовава за промяна в политиката и по-голяма отговорност към пациентите в малките населени места.

„Не бих могъл изобщо да допусна нещо подобно. И си мисля следното. Много смело тук, по време на предизборните борби, определени професори, които бяха повикани в тия мобилни студия, така раздаваха щедри съвети, как общинството да отпадне, не трябва да се оставя да фалира.“