Критичен недостиг: Едва 129 лекари в България са със специалност „Спешна медицина“

България е изправена пред сериозна криза с кадрите в сектора на спешната помощ. Данните на Министерството на здравеопазването разкриват тревожна статистика за броя на квалифицираните специалисти. В цялата страна едва 129 лекари притежават придобита специалност „Спешна медицина“. Това създава огромно напрежение върху функционирането на центровете за Бърза помощ и спешните отделения.

Общият брой на заложените работни места в центровете за Бърза помощ в страната е близо 1390. В момента 378 от тези позиции остават незаети поради липса на кандидати. Най-голям дефицит на медици се отчита в София, Варна и Плевен. Проблемът засяга пряко качеството на здравеопазването в тези региони. Подобна криза с кадрите се наблюдава и в други сектори, като недостигът на медицински сестри също достига критични нива.

Доктор Венцислава Маркова работи в интензивното отделение на пернишката болница МБАЛ „Рахила Ангелова“. Тя притежава специалност по Спешна медицина и помага в спешното отделение на лечебното заведение.

По друг начин се виждат нещата. Пациентите, които имат нужда от нас най-често са в много тежко състояние. Трябва да реагираме веднага – на момента.

Д-р Маркова има шестгодишен опит в работата с линейка. Тя обаче избира да напусне мобилните екипи заради ниското заплащане и тежките условия на труд. Според нея отношението на обществото към медиците също е демотивиращ фактор.

Хората смятат, че спешните медици, които пътуват с линейката са едни обикновени таксита и ги ползват само за носачи и превоз. Просто обезсмисля тази работа.

Малка част от лекарите, които работят в линейките, всъщност са специализирали Спешна медицина. Обучението по тази специалност дава специфични умения за интубация и възстановяване на сърдечна дейност. Липсата на такива кадри е проблем при случаи, изискващи незабавна реанимация на пациента.

Министерството на здравеопазването пояснява, че в системата могат да работят и медици без тясна специализация. Ведомството разчита на парамедици и лекарски асистенти за покриване на дефицита в спешните центрове. Въпреки това текучеството остава изключително високо. Ситуацията често води до готовност за протести сред медиците заради системното недофинансиране.

Д-р Красимир Джинсов, директор на МБАЛ НКБ, подчертава интензивността на работата в тези структури. Според него всяко спешно отделение трябва да разполага със специалисти по Спешна медицина или анестезиолози-реаниматори. Младите лекари обаче избягват тази сфера.

Д-р Симеон Иванов работи в спешното отделение на Националната кардиологична болница от няколко месеца. Той обаче не желае да специализира в това направление.

Отговорността, която ние носим е доста голяма. Включително и наказателна. И това може би е доста голяма причина, поради която специалността не е привлекателна.

Държавата твърди, че финансира приоритетно места за специализанти по Спешна медицина. Най-голям недостиг на кадри се отчита в специалностите с най-ниски нива на заплащане.