Коментар на седмицата: Монетата от 2 евро, амбициите на Скопие и ролята на руския патриарх

България води дипломатическа битка за монетата от 2 евро с надпис „Българска азбука“, докато руският патриарх и Скопие продължават с историческите провокации.

Коментар на седмицата: Монетата от 2 евро, амбициите на Скопие и ролята на руския патриарх

Най-старият запазен надпис на кирилица в скалния манастир от ie.f Крепча, Поповско, е от 921 г. и е по-ранен с повече от век от първите датирани надписи в Русия. Снимка: Архив

Време за четене: 3 мин. 22 юни 2026

Всеки българин изпитва огромна гордост пред сградата на Европейския парламент в Брюксел. Там името на Република България стои в началото на списъка с държави. То е изписано на български език с български букви. Тази гордост обаче носи и огромна историческа отговорност. Опитите за присвояване на кирилицата и делото за просвещаването на славяните не спират. Тези процеси изискват будна дипломация и познаване на миналото.

През 2017 г. руският президент Владимир Путин направи провокативно изказване. Той заяви, че славянската писменост е дошла в Русия от „македонската земя“. Неговото протеже, патриарх Кирил, често унижава духовниците от Българската православна църква. Патриархът е известен в архивите на КГБ с псевдонима „Монсеньор Кирил“. През 2024 г. той дори нарече българското правителство „сатанинско“. През 2018 г. същият Кирил смъмри президента Румен Радев заради словото му за 3 март. Тогава държавният глава реагира остро на политическото поведение на духовника.

Посрещнах Негово Светейшество патриарх Кирил като духовен водач, а той избра да си тръгне като политик

Тази тема е пряко свързана с отношенията ни със Северна Македония. Европейският парламент потвърди с 411 гласа изискванията към Северна Македония за пълно зачитане на българската история. Гласуването за напредъка на Скопие към ЕС беше критичен момент. Докладчикът Томас Вайц често е подозиран в пристрастия към съседите ни. Въпреки това Брюксел показа, че разбира значението на историческата истина за европейските отношения. Можете да прочетете повече в оригиналния Коментар на седмицата по темата.

Сега на дневен ред стои битката за монетата от 2 евро с надпис „Българска азбука“. Това е ключова стъпка за утвърждаването на България пред света. Възражение срещу българската монета от 2 евро с надпис „Българска азбука“ е дошло от държава в еврозоната. Публикации сочат, че спорът е политико-културен, а не технически. Някои държави предпочитат по-неутралното обозначение „Кирилица“. В същото време се появиха данни за масово производство на фалшиви монети от 2 евро в Северна Македония. Европол вече разследва случая с участието на косовските власти.

Проф. Спас Ташев подчертава, че терминът „кирилица“ се утвърждава едва през XIX век. Историческите извори от XII и XV век наричат азбуката „български писмена“ и „българска грамота“. Константин Костенечки, когото сърбите наричат Кирил Философ, пише за „български писмена“ още в началото на XV век. Руският летописец Нестор също свидетелства, че Константин-Кирил Философ е учил хората на български език. Среднобългарската писменост оказва огромно влияние върху руската литература през целия средновековен период. Понякога се забелязва и промяната в руската позиция относно символното наследство на азбуката.

Византийските извори също са категорични. След 1018 г. Василий II Българоубиец учредява Охридската архиепископия „на цяла България“. Гръцките архиереи Теофилакт Охридски и Димитър Хоматиан описват делото на Кирил и Методий като българско просвещение.

Блажените отци и учители [Кирил и Методий] са просветили в тези последни времена българската земя (…) Понеже българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светите смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите (…) Те изобретили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава

Цар Симеон изпраща Климент в Македония, където той става пръв епископ на български език. Тези факти са документирани от византийски автори, които не са имали интерес да ласкаят българите. Димитър Хоматиан обобщава историческата реалност по следния начин:

Този велик наш отец и светилник на България [Климент Охридски] бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи (…) Пръв заедно с божествените Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на българския народ.

България замисля новата монета като почит към историческата връзка на кирилицата с Първото българско царство. Дипломатите ни трябва да използват тези византийски и руски извори в международните разговори. Гръцките и македонските претенции срещат отпор в собствената си история. Познаването на миналото е най-силното оръжие на съвременната българска държава в Брюксел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *