Коментар на седмицата: Москва променя позицията си за славянската азбука

Руските медии напоследък променят тона си относно произхода на славянската писменост. Един от най-четените коментари през седмицата анализира тези промени. Статия в проправителствения руски сайт Gazeta.Ru признава ключовата роля на българската държава. Това контрастира със заеманите по-рано позиции от Кремъл.

През 2017 година президентът на Русия Владимир Путин направи изказване, което предизвика сериозни дебати. На среща с тогавашния македонски президент Георги Иванов той заяви:

„Писмеността е дошла при нас именно от македонските земи“

Четири години по-късно руското посолство в Скопие повтори същата теза в социалните мрежи. Днес обаче руските анализатори изглежда променят своята гледна точка. Авторът Алина Демиденко публикува подробен материал в Gazeta.Ru за празника 24 май. Тя подчертава, че България при цар Симеон става новият център на славянската литература. Това твърдение признава историческия принос на Първото българско царство.

Статията проследява живота на солунските братя Кирил и Методий. Те произхождат от благородно византийско семейство в Тесалоники. Баща им е заемал висока военна длъжност. Градът е бил двуезичен, което им помага да научат славянския диалект. Методий започва кариерата си като военен управител на провинция. По-късно приема монашество в манастира на планината Олимп в Мала Азия.

По-малкият брат Константин-Кирил е бил изключително образован за времето си. Той е служил като библиотекар в църквата „Света София“ в Константинопол. Константин владеел граматика, диалектика, реторика, геометрия, астрономия и музика. Неговата страст били езиците, включително иврит, сирийски и арабски. Мисията му започва през 862 година по молба на княз Ростислав от Велика Моравия.

Важно е да се уточни разликата между двете азбуки. Кирил създава глаголицата, а кирилицата се появява по-късно в българската книжовна среда. Глаголицата е била сложна система с геометрични форми и множество извивки. Православната църква почита св. св. Кирил и Методий като просветители на славянския свят. Изследователите смятат, че Константин умишлено е избягвал копирането на гръцки букви.

Кирилицата е адаптирана от учениците на двамата братя. Тя използва гръцки букви като основа и добавя специфични славянски звуци. Този процес се случва в България в края на IX и началото на X век. Лариса Микалеф обяснява значението на този преход:

„Благодарение на това вярата става разбираема и достъпна за славянските народи: на хората се дава възможност да четат молитви, да участват в богослужение и да се обръщат към Бога на родния си език. Така започва да се оформя славянската литературна и духовна традиция“

Мисията на братята среща ожесточена съпротива от немското духовенство в Моравия. Епископите настояват богослужението да бъде само на три езика. Кирил и Методий защитават правото на славянския език пред папата. Папа Адриан II одобрява техните преводи и литургия в Рим. След смъртта на Кирил през 869 г., Методий продължава делото сам. Той бива затворен за две години, но папа Йоан VIII се намесва.

Учениците на братята биват изгонени от Моравия след смъртта на Методий през 885 г. Те намират убежище в България, Сърбия и Хърватия. Сред тях са Климент и Наум Охридски. Те основават книжовни школи и обучават хиляди последователи. От българските земи писмеността се разпространява към Рус след покръстването през 988 г. На 24 май България и светът празнуват това огромно духовно наследство.

Днес Русия отбелязва Деня на славянската писменост и култура официално от 1991 година. В Москва се провеждат мащабни чествания и академични конференции. Празникът е символ на духовното единство на славянските народи. Православната църква пее специални химни в чест на светците. Един от тях е тропарът:

„Като апостоли, равни по дух и учители на славянските земи, Кирил и Методий, богопремъдри, се молят на Владиката на всички да укрепи всички славянски езици в Православие и единомислие, да умиротвори света и да спаси нашите души.“

Тази промяна в руския наратив е важна за историческата истина. Тя признава, че именно България е съхранила делото на солунските братя. Писмеността се е възприемала като носител на свещено значение. Църковнославянският език остава жив в литургията на над 200 милиона православни славяни. Това включва руснаци, украинци, беларуси, българи и сърби.