Коментар на седмицата №2: Духовната и военна мобилизация при цар Иван Шишман

Отново публикуваме един от най-четените коментари през седмицата. Този текст заема второто място с близо 187 000 прочитания. През 70-80-те години на ХІV век цар Иван Шишман се готвел за тежък сблъсък. Настъпващите османски войски представлявали неизбежна заплаха за българската държава. Още в края на 60-те години започнало мащабно укрепяване на българските градове. Специално внимание владетелят отделял на своята столица Търновград.

Иван Шишман обновява крепостните стени на Търновград и изгражда сложна система на Царевец. Именно тогава била завършена сложната фортификация на главния вход на цитаделата. Тя се състояла от три последователни порти и подвижен мост. Тази отбранителна линия трябвало да спре вражеските атаки срещу сърцето на царството. През XIV век целият български народ се молел за победата на цар Иван Шишман срещу завоевателите.

Съвременните исторически изследвания разкриват цяла кампания за повдигане на бойния дух. Основно място в този процес заемали съчиненията на Патриарх Евтимий. Неговите текстове съдържали горещи молитви към Бог и св. Богородица. Духовникът призовавал светците за победа на царя над настъпващите турци. Патриарх Евтимий и книжовникът Ефрем създават молитви за победа над османските нашественици.

Много ценни данни дава „Търновската служба на св. Петка“ от периода 1390-1393 година. Тя е изпълнена с прочувствени молитви за закрила на царя и столицата. Текстът зове за спасение на народа от агресията на неверниците. Друг важен паметник е „Канон молебен за царя“, написан от книжовника Ефрем. Авторът се обръща към Исус Христос с емоционална молба за помощ. В текста цели 36 пъти се пожелава подкрепа за Иван Шишман и престолонаследника Александър.

Дай на царя твърдост и му дай победи срещу враговете!

Призиви за победа над агаряните се откриват и в Требник от ХVІІ век. Той се съхранява в Народната библиотека в София под № 621. Книгата е препис от загубен оригинал от ХІV век. Тя съдържа множество молитви за успех на българското оръжие. В тези текстове пряко се назовава името на цар Иван Шишман.

Името на владетеля се споменава рядко в молитвите, защото хората знаели за кого се отнасят. Откриваме го обаче във финалните думи на „Житие на св. Иван Рилски“. Патриарх Евтимий се обръща директно към светеца със специална молба.

Моли се на всемилостивия Владика да спаси твоите сънародници, единородния народ български! И помогни на нашия държавен цар Иван Шишман, и му покори под нозете всички врагове и противници, вярата си непорочна да запази, градовете наши да утвърди, целия свят да усмири! И от глад и загуби избави ни, и от нападения на чуждоплеменници запази ни!

Във Ватиканския препис на Манасиевата хроника също се чете подобно заклинание. Текстът призовава небесния Цар да помогне на българския владетел срещу „безбожните варвари“. Бог и светците се призовават да пазят българските градове и най-вече Търновград.

О, Царю небесни, помогни на нашия цар срещу безбожните варвари, търсещи войната!

Самият Иван Шишман също участвал в укрепването на националното самочувствие. В Рилската грамота от 1378 година той припомня своя славен произход. Владетелят се гордее със своя произход от царете Асен и Коломан според Рилската грамота.

След като моето Царство видя така устроената красота и чистата свобода на този манастир на Царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на Царството ми, светопочитания цар Асен и цар Коломан, от всички български царе, прадеди, деди и родители на моето Царство

Някои съвременни учени погрешно обвиняват Иван Шишман в липса на културен вкус. Това твърдение е дълбоко невярно. В неговата епоха работи Патриарх Евтимий и прочутата Търновска книжовна школа. Те създават множество оригинални произведения и извършват езикови реформи. Цар Иван Шишман подкрепял материално и духовно тези книжовници.

Патриарх Евтимий прави паралел между българския цар и император Константин Велики. В „Похвално слово за св. св. Константин и Елена“ той изказва благодарност към владетеля. Подобно на римския император, Шишман трябвало да брани християнската вяра от езичниците.

Ти си за нас, благочестиви царю Йоане Шишмане, любим дар, защото ни подтикна да извършим това

Преди решителната схватка с османците, Иван Шишман постига значим военен успех. Българската анонимна хроника съобщава за събития от 23 септември 1386 година. Цар Иван Шишман побеждава влашката армия и убива воеводата Дан І през 1386 година. Войната започнала, след като северният съсед окупирал български селища под Дунав. След смъртта на Дан І, на престола се възкачил Мирчо Стари. С него българският цар запазил приятелски отношения до края. По това време Ниш и Пирот са били български градове и важна част от държавната територия.