Коментар на седмицата №1: Северна Македония продължава да има поведение на бивша югославска република

Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този текст заема първо място с близо 83 000 прочитания.

Българският мъжки национален отбор по волейбол започна Европейското първенство с победа 3:0 срещу Северна Македония. Резултатът изглеждаше очакван, предвид разликата в класата между двата състава.

Авторът обаче обръща внимание на имената на почти всички волейболисти от Северна Македония. Те завършват на „-ов“ и „-ев“: Гьоргиев, Ляфтов, Илиев, Маджунков, Рихлиев и Милев. Само Савовски носи типичното окончание „-ски“, познато и от фамилията на премиера Мицкоски.

Това създава усещането, че българският тим не играе срещу напълно чужд състав. Особено впечатление прави волейболистът Гьоргиев. Той е играл шест години в български отбори, но отказал да отговаря на български език.

Според коментара Гьоргиев поискал журналистите да задават въпросите си на английски. Авторът определя това като резултат от антибългарска нагласа.

Този епизод връща спомена за референдума от 8 септември 1991 г. Тогава в югославската социалистическа република Македония се гласува за независимост.

Въпросът бил формулиран по следния начин:

„Дали сте за суверена и независна држава Македонија, со право на влез во иден сојуз на суверените држави на Југославија?“

Авторът определя формулировката като двусмислена. Според него тя оставила възможност за едновременно движение в две посоки. Деветдесет и шест процента от участвалите подкрепили предложението.

България първа призна новата държава с конституционното ѝ име. Решението било взето от правителството на премиера Филип Димитров, съгласувано с президента д-р Желю Желев.

Авторът посочва, че на 15 януари 1992 г. произнесъл първото парламентарно слово в подкрепа на решението. Това станало в 19.45 часа в 36-ото Народно събрание.

В речта си той определил разпадането на Югославската федерация като историческа необходимост. Според него признаването на македонската независимост поставило граница между миналото и бъдещето на Балканите.

Тогава авторът изразил и надежда балканските държави да станат част от Обединена Европа. В македонския парламент българското решение било приветствано единствено от парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ.

Три години по-късно, на 6 май 1995 г., авторът гостувал на Десетия партиен конгрес на партията. Форумът се провел в Кичево, а той поздравил делегатите от името на СДС.

Според коментара Северна Македония продължава да се държи като бивша югославска република. Авторът смята, че Скопие търси спорни аргументи в отношенията си с България.

Той свързва тази позиция със забавянето на европейската интеграция на страната. Северна Македония заявява желание да отвори вратата към Европейския съюз, но според текста не използва необходимия ключ.

Посоченият ключ е вписването на българската народностна общност в Конституцията. Към него авторът добавя гарантиране на правата на тази общност.

В текста се твърди, че страната разполага с такъв ключ, но не желае да го използва. Авторът сравнява ситуацията с волейболния епизод около Гьоргиев.

Той припомня и последния доклад на Европейската комисия за напредъка на Северна Македония. Според коментара документът показва, че ключът съществува, но не се използва.

Авторът завършва с думите на македонския историк Ванчо Минев:

„С омраза не се гради нито нация, нито държава.“

Текстът завършва с обобщение за различните резултати. България започва волейболното първенство с победа, а Северна Македония остава пред символичната ключалка. По темата вижте и другия коментар за амбициите на Скопие.