Кога отокът не е алергия, а спешен случай: Проф. д-р Мария Стаевска за наследствения ангиоедем

Много хора допускат опасната грешка да приемат наследствения ангиоедем за обикновена алергична реакция. Това забавяне в диагностиката често се оказва фатално за пациентите в риск. В новия епизод на предаването „Докторе, кажи“ гостува проф. д-р Мария Стаевска. Тя обяснява защо стандартното лечение при алергии е напълно безполезно в тези случаи. Наследственият ангиоедем е рядко генетично заболяване, което не се влияе от антихистамини или кортикостероиди.

„Много често всъщност то се възприема като алергия и се пият антихистамини, но антихистамините въобще не могат да повлияят отока при наследствен ангиоедем“

Проф. д-р Мария Стаевска подчертава, че механизмът на това състояние е коренно различен от типичната алергия. При алергичните реакции тялото реагира бурно на хистамин, докато тук проблемът е съдов. Заболяването се дължи на прекомерно образуване на брадикинин, често причинено от дефицит или дисфункция на C1-инхибитора. Това води до отоци, които могат да засегнат лицето, крайниците и коремната област. Най-критични са ситуациите, при които отокът обхваща дихателните пътища и застрашава живота. Повече за това как отокът имитира алергия можете да научите от специализираните материали по темата.

Основен клиничен белег за разпознаване на състоянието е пълната липса на сърбеж и характерните кожни обриви. Докато алергията се появява внезапно, отокът при наследствен ангиоедем се развива бавно и може да „пълзи“ с часове. Оток без обрив и сърбеж, който не преминава от стандартно лечение, е сериозен сигнал за търсене на специалист. Специалистите съветват пациентите да бъдат бдителни при повтарящи се симптоми. Лекари предупреждават за опасен оток без обрив и призовават за по-добра информираност сред обществото.

Съвременната медицина вече предлага нови възможности за контрол на това генетично заболяване. ЕМА е препоръчала за одобрение Ekterly (sebetralstat) – първото перорално лечение за остри пристъпи в ЕС. Тази терапия позволява бърза реакция още при първите признаци на подуване. Научните изследвания свързват заболяването основно с мутации в гена SERPING1. В момента се разработват и иновативни CRISPR-базирани подходи за дългосрочна превенция на пристъпите.

Проф. д-р Мария Стаевска обръща внимание и на фактори, които могат да имитират наследствен ангиоедем. Някои лекарства за кръвно налягане, известни като ACE-инхибитори (завършващи на „-прил“), провокират подобни отоци. Наследственият ангиоедем включва и редки форми, свързани с гени като FXII, ангиопоетин-1 и плазминоген. Пациентските организации подчертават, че ранната диагноза е единственият начин за избягване на фатални инциденти.