Киберпсихология и дигитален стрес: Как технологиите променят човешката психика

Дигиталната реалност и новите технологии поставят пред съвремието ни сериозни предизвикателства за психиката. Клиничният психолог и изследовател Фредерик Тордо представи тези нови аспекти по време на Софийския фестивал на науката. Той подчертава необходимостта от отварянето на нова глава в науката – киберпсихологията. Този сектор изследва новите психични страдания, породени от дигиталния свят.

Човекът винаги е използвал инструменти за улесняване на живота си. Още от пещерните времена ние се адаптираме и еволюираме заедно с технологиите. Днес обаче светът се ускорява неимоверно бързо. Фредерик Тордо обяснява, че темпото на промяна надвишава нашите способности за адаптация. Психолозите описват тази среда като „течна модерност“. В нея липсва стабилност и индивидът трябва постоянно да се нагажда към социални промени.

„Ние сме в разгара на много важни промени – промени в световния ред, в западната цивилизация, в семейството и технологиите. Всеки ден сме изправени пред иновации, които ни разтърсват.“

Киберпсихологията се утвърждава като нова глава в науката, изследваща влиянието на технологиите върху съзнанието и идентичността. Липсата на психично равновесие е особено видима при юношите. Те преминават през физически и личностни промени под силния натиск на технологиите. Пренасищането с информация води до хроничен стрес, който изисква механизми за справяне.

„Ние сме пренаситени с информация и това води до стрес. Например един от начините за регулиране на този хроничен стрес е скролването. То е донякъде изкуствена дисоциация, т.е. младежите се опитват да се отдръпнат малко от себе си, да се освободят от цялото това изкуствено напрежение, като създадат вътре в себе си състояние, което е почти хипнотично. И това е механизъм, с който ефективно да се избегне това претоварване.“

Скролването действа като вид изкуствена дисоциация, която помага на младите хора да избягат от информационното претоварване. Въпреки това, експертите предупреждават за тънката граница между справянето със стреса и патологичната зависимост. Подобно на алкохола, критичният момент настъпва, когато връщането назад стане трудно. Дигиталната среда често се превръща в капан на изолация и депресия. Доц. Михаил Околийски също подчертава смисъла на мярката при използването на социалните мрежи.

Младите хора градят своята идентичност предимно във виртуалния свят. Фредерик Тордо въвежда метафората за „личностния октопод“. Това е способността на тийнейджърите да се идентифицират с множество аватари едновременно.

„Светът ни вече не е само физически. Младите всеки ден влизат и живеят във виртуална реалност, където градят своята идентичност. Така че трябва да приемаме света като сума от материална и виртуална реалност. Юношите могат да се развиват нормално и благодарение на технологиите. Те позволяват да се изграждат взаимоотношения, да откриват себе си, ускоряват някои умствени процеси, а някои игри правят вниманието им по-гъвкаво. Когато тийнейджърите не могат да се справят с предизвикателствата на материалния свят, те търсят опори във виртуалния. А там можеш да бъдеш личностен октопод – да се идентифицираш с множество виртуални личности или аватари.“

Технологиите обаче не носят само рискове. Съвременните изследвания показват, че виртуалната реалност може да бъде ценен терапевтичен инструмент. Експертите я използват за работа с травми и фобии чрез контролирано излагане. Виртуалната реалност вече се прилага успешно за диагностика и лечение на психични разстройства в безопасна среда.

Освен VR технологиите, изкуственият интелект също влияе пряко върху емоционалното състояние и мотивацията ни. Дигиталната среда може да подпомага саморегулираното учене и персонализираното развитие. Важно е обаче да се отчитат етичните граници при пренасянето на виртуални умения в реалния живот. Често Иван Игов обръща внимание на ролята на родителя за предотвратяване на пълното потъване в устройствата.

Дигиталният стрес се провокира от постоянния поток от нотификации и загубата на фокус в онлайн среда. Телефоните вече са неизменна част от човешката психика. Социалните мрежи могат да размиват границите на егото и усещането за собствена идентичност. Психолозите трябва да се адаптират към тази нова реалност, за да предоставят адекватна подкрепа.