Като тричат Радев, десните гласуват за неговия президент

Политическите събития през лятото ще определят резултатите на предстоящите президентски избори през есента. Българската десница отново попада в познат капан. Те атакуват президента Румен Радев заради неговите геополитически позиции. Наричат го „путинист“ и критикуват неговото напускане на международни коалиции. Тази стратегия обаче само подготвя поредното им голямо разочарование.

Вместо да се фокусират върху международните маневри, десните трябваше да гледат икономиката. Именно там се крие „ахилесовата пета“ на формациите от „Прогресивна България“. Те се опитват да изглеждат десни, но националното стопанско състояние е критично.

Българското геополитическо двусмислие е неизлечимо.

Тази констатация описва текущата ситуация в страната.

Политическите анализатори забелязват интересна тенденция. Радев свири на ПП и ДБ като на цигулка, използвайки техните атаки в своя полза. Десницата изглежда неспособна да предложи смислена алтернатива по вътрешните въпроси. Те се губят в дебати за Крим и премахването на паметници. Това ги отдалечава от мажоритарния вот на широките народни маси.

Пътят към президентския пост изисква подкрепа от мнозинството българи. Това не е просто една „тъмно синя секта“ или чужди посолства. Става въпрос за обикновения народ, който често има различни приоритети. Последните избори показаха, че евроатлантическите атаки срещу Радев му донесоха повече мандати. Вместо прогнозираните 80, той получи подкрепа за цели 131 мандата.

Данните от социологическите проучвания са красноречиви. 45 на сто от българите се обявяват против санкциите срещу Русия според „Евробарометър“. В същото време 66 на сто не подкрепят финансирането на оръжия за Украйна от ЕС. Тези цифри показват сериозно разминаване между политическия елит и обществото. Българите масово настояват за спиране на доставките и замразяване на конфликта.

Президентът Радев поддържа перфектен баланс в тази сложна среда. Той е двусмислен, защото самият електорат е такъв. България се намира в специфична географска зона, наречена „римленд“. Според теоретика Никълъс Спикмън, ние сме между големите световни сили. Това наслагва исторически пластове на двусмислие в националната памет.

Историята показва, че десните сили често залагат на „честни юристи“ и губят. Последният успешен пример беше Петър Стоянов през 1996 година. Тогава обаче БСП беше в толкова тежка ситуация, че всеки можеше да спечели. Днес ситуацията е различна и Радев вероятно ще заложи на нов „двусмислен“ кандидат. Това може да бъде генерал или сегашната президентка.

Икономическата политика на България също е парадоксална. България е шампионът по неравенство в доходите в целия Европейски съюз. Това е най-дясната икономическа система в общността. Формациите от „Прогресивна България“ се оказват дори по-десни от своите предшественици. Те не могат да атакуват системата, защото са част от нея.

Основният проблем на „десния“ електорат е неговата идентичност.

мястото на недоволните е вляво.

Ако хората се борят срещу олигархията и корупцията, те всъщност имат леви искания. Западните партньори обаче наложиха десни лидери на това общество. Това създава биологическо разминаване в политическата ориентация.

Очаква се на балотажа да не видим представител на традиционната десница. Прогнозите сочат финал между кандидата на Радев и патриотична фигура като Костадин Костадинов. Това би било повторение на сценария от 2006 година. Десните сили рискуват да останат без властови коректив за следващите четири години.

В заключение, десницата трябва да си спомни старата фраза:

Икономиката, глупако!

Без промяна в подхода, те ще продължат да гласуват индиректно за президента на Радев. Геополитическите „лупинги“ не носят изборни победи в България.