Коментар на седмицата №2: Как Румен Радев превърна ПП и ДБ в инструмент на своя успех

Настоящият анализ е вторият най-четен коментар за изминалата седмица с над 32 хиляди преглеждания. Основната теза разглежда политическата динамика между президента Румен Радев и така наречената „демократична общност“. Авторът посочва, че държавният глава умело използва реакциите на своите опоненти, за да укрепва собствения си рейтинг. Докато западните политици се съобразяват с общественото мнение, българската политическа сцена показва различни парадокси.

Във Великобритания премиерът Киър Стармър обмисля отказ от властта при рейтинг от минус 46. В Германия Фридрих Мерц държи управлението с минус 64 пункта одобрение. Еманюел Макрон във Франция също е на дъното с минус 60 пункта. На този фон Румен Радев поддържа положителен рейтинг от плюс 33 пункта. Разликата между него и западните му колеги е огромна. Според анализатора това не е лична заслуга на президента, а резултат от действията на опозицията.

Докато на Запад опозиционните сили атакуват доверието в управлението, в България те полагат усилия да го вдигнат. Всяка яростна критика от страна на „демократичната общност“ прави Радев по-симпатичен за масовия избирател. Когато генералът призове за мир в Украйна, експертите около ПП и ДБ реагират остро. Те използват квалификации като „путинист“ и „зелен чорап“. Подобно поведение плаши средностатистическия българин и го кара да вижда в Радев по-стабилната фигура. Това поведение често се интерпретира като част от по-широка стратегия, описана в Коментар на седмицата №3: Тайният план на Радев.

Скорошен пример за тази тактика е казусът с руския патриарх Кирил. Радев се закани да не подпише 21-ия пакет санкции срещу Русия, ако името на патриарха не бъде премахнато. Демократичната общност веднага реагира срещу президента, Путин и православието. Тази реакция вероятно ще се окаже благотворна за рейтинга на държавния глава. Опозицията изглежда не си е взела поука от предишни избори. Преди време социолозите предвиждаха 80-90 мандата за „Прогресивна България“. След пускането на провокативен клип с Радев и Путин, демократите започнаха масирана атака. Резултатът беше изненадващ – Румен Радев спечели цели 131 мандата, като част от тях са директен подарък от неговите критици.

Борбата за мир винаги печели повече подкрепа от зова за война. Страхът от ядрен конфликт доминира сред избирателите. Анализът предполага дори възможността за таен сговор между Радев и ПП-ДБ. Опитите президентът да бъде представен като „новия Орбан“ също не постигат целта си. Виктор Орбан управлява Унгария от 20 години и печели избори многократно. Плашенето с неговия модел не сработва според очакванията.

Политическите игри между „Дондуков“ 2 и парламентарните сили често водят до неочаквани коалиции, за които четем в Коментар на седмицата №1: Файловете “Петрохан”. Седесарят Николай Слатински изразява критично мнение за ситуацията:

РР е голяма, груба заблуда на продемократичната ни общност от самото начало на дейността му!

Други анализатори твърдят, че Радев е бил използван като инструмент за отстраняването на Борисов и Пеевски. Твърди се, че служебното правителство е редуцирало купуването на гласове за ГЕРБ и ДПС, но каналите са били използвани от друга формация. Българското правителство на Радев следва десни икономически политики въпреки левия етикет на подкрепящите го сили. Бюджетът и екипът на президента се определят като десни, докато народът копнее за ляво лидерство.

В България се наблюдава идеологическа подмяна. БСП извърши най-десния преход в Европа, но запази левия си имидж. Синята коалиция се обяви за консервативна, докато правеше радикални реформи. Самият Румен Радев стана премиер по волята на БСП, но идеите на неговия екип са по-десни от тези на неговите опоненти. Опозицията атакува президента от грешната страна, като пропуска да забележи неговата класическа натовска ориентация и десен икономически модел. Това разминаване между политическите етикети и реалните действия оставя избирателите без истинско представителство.