Каналите на Варшава: 82 години от героичния бунт срещу нацистката окупация

Варшава отбелязва 82-рата годишнина от историческото въстание срещу нацистката окупация. По време на тези драматични събития канализацията на полската столица се превръща в символ на съпротивата. Тя е единственият път на надеждата за хиляди бойци и цивилни граждани. Екип на Евронюз получи специален достъп до тези исторически трасета. Те показват суровата реалност на подземната война и някогашната драматична ситуация.

Над 5000 души са преминали през канализацията на Варшава по време на въстанието срещу германската окупация. Бунтовниците са използвали тези тесни тунели за придвижване между напълно откъснатите градски квартали. Условията в подземията са били изключително сурови. Каналите често са били с размери малко над метър на метър. Придвижването в тях е било бавно и опасно.

Влагата, хлъзгавите стени и отходните води са били постоянно предизвикателство за всеки преминаващ. В тунелите е имало плъхове и тела на хора, които не са успели да намерят изход. Говорителят на общината Йоланта Малишевска описва стратегическото значение на тези маршрути.

Каналите са ползвани за евакуация на ранени и на цивилни, за да се предават съобщения и да се поддържа комуникация. Постепенно германците разкрили важността им.

Нацистките сили бързо осъзнават значението на подземната мрежа за полската съпротива. Те започват системно да унищожават тунелите, за да спрат движението. Германците наводняват каналите и използват отровни бомби и газ. Въстаниците са били изложени на смъртна опасност във всеки един момент от своето пътуване.

Стигнало се до разрушаване на каналите, наводняването им и пускането на отровни бомби и отровен газ. Въстаниците трябало да се справят с тази смъртна опасност, която ги дебнела във всеки един момент.

Германските войници са хвърляли карбид и гранати в шахтите, за да унищожат криещите се хора. Една от оцелелите в този ад е медицинската сестра Данута Двораковска, известна като Лена. По време на въстанието тя е едва на 16 години. Тя преминава по опасния маршрут от Стария град до съвременния център на Варшава.

Данута разказва за ужаса под земята и отговорността за другите. Тя е трябвало да се грижи за ранено дете, докато се придвижва в пълна тъмнина.

Едно момче вървеше пред мен. Държахме се за коланите си, за да не се изгубим, а зад мен беше ранено дете, за което се грижех в болницата през онези дни. Имаше прострелни рани в бедрата, затова го влачех. По-късно му дадоха патерици и започна малко да се движи, но в повечето време беше на гърба ми.

Всеки преход през каналите е представлявал борба между човешката слабост и волята за оцеляване. Често групите са спирали и са пазили пълна тишина, за да не бъдат разкрити. Те са чували немските патрули, които са разговаряли на повърхността точно над тях.

Често спирахме, защото германски войници преминават над нас. Чувахме как говорят на немски. Чувала съм, че ние сме били последната оцеляла група, защото германците разбрали какво става и започнали да хвърлят вътре карбид и гранати.

Днес тези тунели остават вечен паметник на смелостта и саможертвата. Канализацията е била единствената комуникационна линия между изолираните части на полската столица. Историята на Лена и хилядите други е доказателство за несломимата сила на духа. Подземните маршрути са спасили хиляди животи в най-мрачните часове на окупацията.