Как скокът на заплатите в България застрашава стандарта на живот
България води в ЕС по ръст на разходите за труд със 71% увеличение за пет години, но разминаването с производителността поставя икономиката пред риск.
Предлагането на работници е ниско, а търсенето го надхвърля значително.
Бързото повишаване на доходите в България променя икономическата картина на страната. От началото на настоящото десетилетие държавата се утвърди като лидер в Европейския съюз по ръст на разходите за труд. В периода между 2020 г. и 2025 г. номиналните разходи за труд в страната са нараснали със 71% ръст на номиналните разходи за труд. Този показател оставя далеч зад нас държави като Румъния с 64% и Литва с 62%. В същото време седем страни от блока отчитат под 20% ръст. Това вероятно означава реален спад на заплатите за техните граждани заради високата инфлация.
Изпреварващият темп на разходите за труд определя скоростното повишение на стандарта на живот. Реалният доход в България се е увеличил с над 80% за последното десетилетие. Този процес обаче крие сериозни рискове за икономическата стабилност. След 2022 г. динамиката на разходите за труд започна трайно да изпреварва подобренията в производителността на труда. До този момент двата индекса се движеха почти паралелно с минимални отклонения. В началото производителността дори леко надскачаше разходите за труд.
Статистиката показва тревожно разминаване между номиналните разходи и добавената стойност на един нает. Към 2025 г. номиналните разходи за труд са нараснали със 163% спрямо 2010 г. В същото време производителността отчита ръст от едва 124%. Отстоянието от почти 40 процентни пункта поставя под въпрос издръжливостта на настоящия ръст. Заплатите постепенно изпреварват икономическия фундамент на страната. Това създава опасност за конкурентоспособността на България на международните пазари.
Основен фактор за тази ситуация е структурата на пазара на труда. Коефициентът на заетост сред хората на възраст между 20 и 64 години достига 77% през 2025 г. В икономически силните региони този процент надхвърля 80%. Търсенето на кадри значително превишава предлагането. Според данните на НСИ безработицата в началото на 2026 г. е едва 3,2%. Дори засилените потоци от сезонни работници от трети страни не задоволяват нуждите на бизнеса. Поскъпващият труд принуждава работодателите да вдигат заплати без оглед на продуктивността. Те целят да запазят своите работници. Така бизнесът се стреми да не губи конкурентни позиции.
Държавната политика също играе ключова роля в този процес. Обвързването на минималната заплата със средната доведе до скокообразно увеличение. Това засегна най-вече най-нископродуктивните работници в икономиката. Автоматичните механизми в публичния сектор доведоха до големи ръстове. Това се случи при забавящ се икономически растеж. Индустриалното производство също отчита спад през този период. Работодателите трябваше да компенсират и високата инфлация от 2022-2023 г. чрез повишаване на покупателната способност на работниците.
Актуални проучвания показват, че над 75% от работодателите планират нови увеличения през първата половина на 2026 г. Най-често предвижданият ръст е между 6% и 10%. Аргументите са инфлацията и задържането на ключови хора. Въпреки това над 25% от компаниите не планират корекции в близко време. Те се фокусират върху вътрешна оптимизация на разходите. Вече се обсъждат и законодателни промени за отвързване на част от възнагражденията от средната заплата. Това включва и сектор „Сигурност“ с цел ограничаване на бюджетния натиск.
Настоящото разминаване между заплати и производителност носи риск от забавяне на темпа на повишаване на стандарта на живот. Икономиката се нуждае от значително повишаване на инвестиционната активност. Механизацията в преработващата промишленост е от критично значение. Влизането в еврозоната създава условия за по-добро доверие. По-дългият политически хоризонт пред правителството подкрепя икономическата среда. Това е важна крачка към постигане на европейски доходи по устойчив начин. Новите стимули за инвестиции трябва да са приоритет.
Образованието остава другата критична сфера за дългосрочен растеж. Качеството на училищното образование и уменията на възрастните се нуждаят от подобрение. Реформата в сектора е в застой от десетилетие. Това личи в резултатите от международните изследвания. Финансирането трябва да включва оценка на качеството. Възрастните работници се нуждаят от стимули за придобиване на нови умения. Тези умения трябва да отговарят на актуалното търсене на пазара. Ръстът на разходите за труд без модернизация може да свие маржовете на печалба на бизнеса.
