Заплати и цени догонват ЕС, но кои са по-бързи

България се намира в интензивен процес на догонване на средноевропейските нива на заплащане и стандарт на живот. Данните на Евростат разкриват впечатляваща статистика за последните пет години. За този период заплатите у нас са се увеличили кумулативно с 84,2%. В същото време инфлацията за същия период е фиксирана на 34,1%. Тези цифри показват сериозен номинален ръст на доходите на българските граждани.

Въпреки тези позитивни данни, КНСБ алармира за тежката социална реалност в страната. Над 1,5 милиона работещи българи не могат да се измъкнат от капана на недоимъка. Техните месечни доходи остават под границата от 1054 евро. Тази сума се счита за критичния минимум за водене на нормален начин на живот. Противоречие между статистиката за ръста и реалното състояние на домакинствата всъщност липсва. Когато началната база на заплатите е изключително ниска, дори висок процентен ръст не гарантира висок стандарт.

България остава в състояние на постоянно догонване на средноевропейското равнище. Минималната заплата у нас е най-ниската в Евросъюза и възлиза на едва 620 евро. За сравнение, в Люксембург същият показател достига 2704 евро. Докато доходите се опитват да растат, цените на стоките също се стремят да догонят европейските нива. В тази надпревара обикновеният потребител често остава в неизгодно положение. Към края на 2025 г. доходите в България достигат 68% от средните за ЕС.

Синдикалните изчисления показват сериозен натиск върху семейните бюджети. Домакинство с двама възрастни и едно дете се нуждае от 1473 евро за своята издръжка. За самостоятелно живеещ работещ човек са необходими 818 евро месечно. Тези суми нарастват постоянно заради поскъпването на основни стоки и услуги. Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчертава динамиката на този процес.

„За една година 73 евро повече са нужни за тричленно семейство, а за сам работещ – 40 евро повече“, каза днес президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Хранителните стоки в България отчитат ръст от 6,2% на годишна база. Поскъпване се наблюдава при почти всички групи продукти, като изключение правят единствено мазнините. Един работещ се нуждае от 329 евро месечно само за храна и обществено хранене. Някои специфични продукти у нас поскъпват значително по-бързо от средните стойности за Европа. Плодовете и ядките отчитат скок от близо 15% за година при едва 3,4% средно за ЕС. Яйцата, киселото мляко, сирената и минералната вода също са по-скъпи в България спрямо европейските нива.

Главният икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания на конфедерацията Любослав Костов коментира позицията на страната в общия пазар. Той посочва, че България заема шесто място в ЕС по поскъпване на храните.

„Цените на храните поскъпват доста повече от средноевропейското – там сме на шесто място, като Румъния пак е лидер със 7,3%. България е 3,5%, 1,9% в еврозоната поскъпват храните, 2,1% средно за ЕС.“, каза Любослав Костов.

Регионалните примери потвърждават общата тенденция. В Хасково цените на хляба и закуските се повишиха. Най-купуваният нарязан хляб от 650 грама вече струва 95 евроцента. Производителите обясняват това с поскъпването на горивата и липсата на кадри. Производителят Веселин Илчев споделя трудностите в сектора.

„Вече шофьорите… преди 10 години, когато карах индустриални хлябове, една заплата давах 600 лв. на пласьор, вече и за 1000 евро не може да намериш. Според мен трябва да се вдигат повече и да се гледа качеството на хляба, а не само ниската цена. Всичко е по две – хлябът се вдигна 6 евроцента.“, сподели Веселин Илчев.

Изследванията на НСИ показват, че средният годишен доход на човек през 2025 г. е 14 403 лв. Това е ръст от 12% за годината. Средната заплата в края на 2025 г. достига 1369 евро. Въпреки това, разликата между различните сектори остава голяма. В IT сектора се наблюдава забавяне на растежа поради криза. В същото време заплатите формират 57% от общите семейни бюджети на българите. КТ „Подкрепа“ определя планираното 5% увеличение за държавните служители като недостатъчно.

Допълнително напрежение създава предстоящата либерализация на пазара на електроенергия за бита от 1 юли. КЕВР вече няма да определя базовата стойност, а цените ще зависят от свободния пазар. КНСБ настоява за запазване на сегашната стойност от 71,60 евро за мегават час. Заместник-директорът на ИССИО Виолета Иванова посочва, че това е ключово за стабилността на домакинствата. Външни фактори като конфликтът в Близкия изток също оказват влияние върху цените у нас.