Накъде след НАТО и еврозоната: България пред новата цел за европейски доходи

България вече постигна своите основни исторически цели след 1989 година. Страната ни е член на НАТО, Европейския съюз, Шенген и еврозоната. Сега обществото има нужда от нова амбициозна и мотивираща национална цел. Тази нова мисия трябва да мобилизира реформаторския капацитет на нацията. Тя ще помогне за постигане на видими резултати в кратки срокове.

Основният въпрос в настоящата политическа ситуация е каква да бъде тази вдъхновяваща цел. Отговорът се крие в постигането на европейски стандарти на живот и високи доходи у нас. В момента България вече достига 68% от средния за Евросъюза БВП на човек по паритета на покупателната сила. Въпреки това страната ни все още дели последното място в класацията заедно с Гърция.

Добрата новина е темпото на развитие през последните години. След 2020 г. България реализира най-бързото икономическо догонване в региона. Успяхме да скъсим разликата с европейските нива с цели 13 процентни пункта. Следващата голяма стъпка е за 7 години страната ни да достигне 90% от средноевропейските доходи. Тази цел изглежда трудна, но е напълно постижима. Словения, Чехия и Литва вече се намират около тази граница.

Успехът на Литва е особено показателен за нашите амбиции. В началото на 90-те години страната беше в по-тежко състояние от България. Днес Литва отчита огромно икономическо развитие и висок жизнен стандарт. България може да постигне значителен скок, ако следва тези успешни примери от Източна Европа.

Прогнозите за 2026 г. показват сериозни разлики в нивата на заплащане. Средната заплата у нас се очаква да бъде около 1370 евро. В Литва обаче тя ще достигне 2200 евро, което е с 60% повече. В Словения очакваното ниво е 2300 евро, а в Чехия – около 2000 евро. България трябва да се стреми към тези нива на заплащане в кратки срокове.

Разликите се забелязват и при пенсионното осигуряване. Средната пенсия в Чехия през 2026 г. ще бъде 860 евро, а в Словения – 820 евро. Това е значително над прогнозираната средна пенсия в България от 541 евро. По-високите пенсии в тези страни са резултат от бърз и устойчив икономически растеж.

За да има устойчиво нарастване на пенсиите, е необходимо осигурителният доход на работещите, най-вече в частния сектор, постоянно да нараства, което се случва при продължителен растеж на икономиката.

За засилване на догонването е необходим пакет от десни икономически мерки. Това изисква ограничаване на бюджетния дефицит и запазване на ниските данъци. Нужно е също модернизиране и дигитализация на държавната администрация. Категоричните мерки срещу корупцията остават основно предизвикателство пред управлението. Икономисти като Лъчезар Богданов подчертават, че щедростта към определени сектори трябва да спре.

България премина през период на рисково финансово управление. Последното редовно правителство „Желязков“ заложи на рязко нарастване на публичните разходи. През 2025 г. бяха насочени 5,5 млрд. лева към БЕХ и Банката за развитие. Това доведе до взимането на огромен държавен дълг от над 18 млрд. лева. Подобен модел на харчене крие рискове от вдигане на данъци и осигуровки.

Примерът на Румъния е поучителен за опасностите от големи бюджетни дефицити. Дълго време съседката ни беше символ на бърз растеж на доходите. Натрупването на дефицити обаче доведе до вдигане на данъците през последните години. За 2026 г. в Румъния се очаква бюджетен дефицит от 6,2%.

Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев заяви на 12 март 2026 г. нова посока. Според него основен приоритет трябва да бъде просперитетът чрез инвестиции в рамките на ЕС. Той предлага петгодишен план за икономическо укрепване. В същото време Европейският съюз засилва своята обща сигурност. Европейският съюз планира инвестиции от 100 милиарда евро за мостове и тунели в рамките на „военен Шенген“.

Даниел Митов посочва, че България вече е ключов фактор за сигурността. Страната ни успешно контролира миграционния натиск по границите си. Това гарантира спокойствие за целия Европейски съюз. България вече участва във всички основни интеграционни формати, включително банковия съюз.

Предстоящите парламентарни избори ще определят бъдещата посока на страната. На 19 април ще стане ясно дали България ще избере ускореното развитие. Алтернативата е завръщане към времената на икономически застой. Бъдещият растеж изисква натрупване на реална конкурентоспособност.