Как да работите с шеф, който краде светлината на прожекторите

Когато екипът постигне успех, признанието невинаги достига до хората, които са свършили основната работа. Понякога прекият началник застава между екипа и високопоставения мениджър. Той говори най-много и представя общия резултат като собствено постижение.

Това поведение създава усещане за несправедливост. То може да засегне самоуважението на служителите. Особено неприятно е, когато приносът ви остава на заден план. Вие знаете какво сте направили. Останалите обаче могат да чуят предимно гласа на шефа.

Подобен началник често започва изреченията си с „аз“. Така разговорът постепенно се измества от екипа към неговата роля. Вместо общият резултат да бъде представен като колективен успех, вниманието се насочва към мениджъра.

В такава ситуация е важно да разпознаете проблема. Не приемайте автоматично, че липсата на признание обезценява труда ви. Успехът на екипа остава факт, дори когато друг човек говори за него.

Ефективна краткосрочна стратегия е да храните егото му. Това не означава да се отказвате от собственото си достойнство. Означава да изберете подход, който ви позволява да преминете през ситуацията с по-малко напрежение.

Подходът може да бъде полезен, ако целта ви е временно да запазите работните отношения. Понякога човек остава в подобна среда за определен период. Тогава е важно да не позволите чуждото поведение да разруши увереността ви.

Не бъркайте тактическото поведение с истинско признание. Ласкателството към ръководителя може да бъде само временен инструмент. То не променя факта, че екипът е постигнал успех. Не заличава и личния ви принос.

Ако усещането за несправедливост се задълбочи, оценете как ви влияе тази среда. Самоуважението не бива да зависи от желанието на шефа да споделя светлината. При ситуации с присвояване на заслуги може да прочетете и материала за колега, който си присвоява власт.

Преди да напуснете, краткото хранене на егото му може да бъде практична стратегия. То ви дава време да запазите самообладание и да прецените следващата си стъпка. Най-важното е да помните кой е свършил работата. Екипният успех не става лична заслуга само защото шефът говори най-много.