Кабинетът одобри вдигане на тавана на новия държавен дълг с 3,8 млрд. евро
Министерският съвет одобри законопроект за вдигане на тавана на новия държавен дълг с до 3,8 млрд. евро. Средствата са необходими за плащане на пенсии, заплати и проекти по ПВУ.
Министерският съвет на Република България официално одобри законопроект за промяна в т.нар. удължителен закон за бюджета. Решението предвижда вдигане на тавана на новия държавен дълг с до 3,8 млрд. евро. Тази сума представлява около 3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Промяната се налага чрез допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г.
Основният мотив за това действие е осигуряването на финансов ресурс за префинансиране на национални дейности. Става въпрос за инвестиции в заключителния етап от проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Правителството посочва, че неочакваната промяна в геополитическата обстановка оказва силен натиск върху бюджета. Нарастващите цени на енергоносителите също влошават ликвидната позиция на държавата. Тези фактори допълнително утежняват текущите разходи по държавната хазна.
Според действащия Закон за публичните финанси кабинетът има ограничени правомощия при удължителен бюджет. Министерският съвет може да поема нов дълг само за рефинансиране на съществуващи задължения. За 2026 г. падежиращият държавен дълг възлиза на 1,41 млрд. евро. Този лимит вече е напълно изчерпан чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Изследванията потвърждават, че на 2 юни Министерството на финансите е пласирало 10-годишни ДЦК за 210 млн. евро. Постигнатата годишна доходност е била 4,34% при стабилен пазарен интерес.
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев разясни сериозността на ситуацията на брифинг в София. Той подчерта, че без допълнителните 3,8 млрд. евро държавата ще се изправи пред трудности. Под риск са поставени основни плащания към гражданите през юли.
без тези 3,8 млрд. евро страната ще има проблем с изплащането на пенсии, заплати, socialни плащания през юли тази година, както и проблем с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Министърът беше категоричен, че това финансиране е критично за стабилността на страната. Повече подробности за неговата позиция можете да прочетете в материала Гълъб Донев: Новият дълг е неизбежен, таванът е €3,8 млрд.
става въпрос за дълг, който е неизбежен.
Процедурата по внасянето на законопроекта премина през политическо напрежение в парламента. Първоначално председателят на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов предложи поправката. Опозицията обаче разкритикува този подход заради процедурни правила. Според критиците подобно изменение не може да се внася от народен представител при удължителен бюджет. За да се спази законовият ред, Проданов оттегли предложението си. Сега Министерският съвет поема инициативата с официална обосновка.
Законопроектът предвижда възможност за набиране на средства на международните капиталови пазари. Държавата ще използва средносрочната си програма за емитиране на външен дълг. Допуска се и поемането на краткосрочен държавен дълг. Той трябва да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година. В парламентарните среди вече се обсъждат Три сценария според дефицита и управлението на публичните ресурси. Темата остава чувствителна, тъй като паралелно се разглеждат промени в осигурителните прагове и партийните субсидии. Правителството настоява, че вдигането на тавана е единственият начин за гарантиране на бюджетната ликвидност.
