Йеменците бягат през Червено море, докато хутите ескалират конфликта

Йемен отново е разтърсен от тежка ескалация на гражданската война. Конфликтът продължава от 2014 г. и вече е отнел живота на десетки хиляди хора. Милиони са били принудени да напуснат домовете си.

ООН оценява, че над 120 000 йеменци са били разселени заради засилените боеве по крайбрежието на Червено море. Повече от 100 000 души са вътрешно разселени, според допълнителни данни. Хиляди други са поели по море към Джибути.

Крехкото примирие от 2022 г. между Саудитска Арабия и хутите, постигнато с посредничеството на ООН, се провали. Двете страни си разменят ракети, дронове и въздушни удари. Саудитска Арабия подкрепя международно признатото от ООН правителство на Йемен.

Този месец хутите предприеха светкавична офанзива по крайбрежието към Баб ал-Мандаб. Това е тесният морски проход, свързващ южната част на Червено море с Аденския залив и Индийския океан. Според проверени допълнителни данни хутите са достигнали стратегическия остров Пераим в пролива.

Саудитска Арабия отговори със стотици въздушни удари по крайбрежната зона. Хутите изстреляха стотици дронове и ракети срещу градове и инфраструктура в югозападната част на Саудитска Арабия.

Военните действия нарушават износа на петрол през региона и привличат международно внимание. За хората по йеменското крайбрежие обаче войната има много по-пряка цена. Тя означава разрушени домове, страх и опасно бягство през морето.

50-годишният Ибрахим Иса е от крайбрежния град Дхубаб. Районът се намира на фронтовата линия между хутите и подкрепяните от Саудитска Арабия проправителствени сили.

Днес Иса живее със семейството си в лагер „Маркази“ край Обок, в северната част на Джибути. Лагерът се управлява съвместно от правителството и ООН. Семейството е стигнало дотам с лодка, а след това продължило с камион и пеша.

„Как можех просто да седя там, когато децата ми крещят и треперят от ужас? Когато се чуе шумът на самолетите и децата ги чуят, те започват да викат и да крещят. Като родители това е нашата отговорност – какво можеш да направиш, когато видиш това? Ето защо избягахме – за да ги спасим“, казва Ибрахим Иса.

Като рибар Иса разполага с лодка, достатъчно голяма за семейството му. Той е успял да вземе и няколко кози. Животните пасат край лагера и търсят храна сред отпадъците.

Само за последните няколко дни в лагера са пристигнали над 3000 йеменци. Сред тях има много цели семейства. Според допълнителни данни повече от 2400 души са преминали морето от Йемен към Джибути за четири дни. Джибутското правителство се подготвя за пристигането на до 10 000 бежанци.

Някои семейства са донесли малко багаж. Едно от тях е пренесло висока метална наргиле, наричана „джераак“. Други са пристигнали само с дрехите, които са носили при бягството.

„Не ни интересува коя страна атакува. Бомбите, падащи навсякъде около нас, са причината да избягаме“, споделят бежанци пред журналист на Би Би Си.

Джибути се намира точно срещу Йемен, от другата страна на Баб ал-Мандаб. Страната заявява, че няма намерение да се намесва във войната. В същото време тя е сред най-милитаризираните държави в Африка.

От 2003 г. САЩ поддържат там база „Кемп Лемоние“. Китай също има голямо военно присъствие. Въпреки това лагерите остават основното убежище за хората, избягали от боевете.

В „Маркази“ живее и Касим Абрахам Абси. Според личната му карта той е на 100 години. Някога е бил рибар.

„Самолетите бяха. Звуците от самолетите, бум! Това ни накара да избягаме, заради децата ни. Сърцата ни горят. Не знаем от коя страна са. Бомбардират навсякъде, защото хутите са навсякъде – в планините, по пътищата. Идва самолет и бомбардира навсякъде“, посочва Абси.

Мохамед Абдуларим е на 63 години и е бивш екскурзовод от Аден. Той живее в лагера от 2015 г., когато избягал след началото на сраженията между хутите и правителствените сили.

„Повечето хора тук са в най-тежко състояние, вътре в палатките. Много съм развълнуван, плача за тези хора, за моя народ, за тяхното страдание. Искам нашите гласове да бъдат чути от неправителствените организации и правителството на Джибути. И съм им благодарен, че ни приеха“, разказва той.

Много бежанци не знаят кога ще могат да се върнат. Касим Абси се страхува да напусне сигурността на Джибути.

„Ако войната продължи, няма да се върнем, защото тук имаме мир“, каза той.

Съпругата му Айша Абдулкадир Мохамед също свързва завръщането с края на насилието. Тя казва, че децата първо се нуждаят от сигурност, а след това от храна, вода и образование.

Историите от лагера показват човешката цена на конфликта. Докато ударите продължават около Баб ал-Мандаб, йеменски семейства търсят спасение през Червено море. Подобна хуманитарна картина се описва и в данните за разселването в Йемен.