Индексът на обществено напрежение в България спада до 6.22 през второто тримесечие

Ново проучване на социологическа агенция „Мяра“ регистрира понижение на социалното напрежение в страната. Индексът на обществено напрежение в България пада до 6.22 пункта през второто тримесечие на годината. За сравнение, в началото на годината този показател беше 6.76 пункта. Непосредствено преди провеждането на изборите индексът достигна стойност от 6.88 пункта. Социолозите посочват политическите промени като основен катализатор за това успокояване на обществената среда.

Въпреки отчетения спад, ситуацията в страната не е напълно спокойна. Показателят остава в зоната на трудно контролираните рискове според приетата методология. Индексът се измерва по скала от 0 до 10 точки. Стойности между 0 и 3.99 означават нисък индекс и напълно контролирани рискове. Нивата от 4 до 5.99 се приемат за среден индекс с добре контролирани рискове. Стойностите от 6 до 7.99 сигнализират за висок индекс и трудни за управление процеси. Най-критичната зона е между 8 и 10 точки, където ситуацията става почти неуправляема. За повече информация относно предходните нива на този показател, вижте статията Високо напрежение: Индексът, който измерва риска от социални вълнения, остава висок.

Индексът на обществено напрежение е съвместен проект на Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“. Измерванията се провеждат на всеки три месеца. Инструментът проследява нивата на тревожност сред гражданите. Той анализира как тези настроения влияят върху политическите и икономическите процеси в държавата. Експертите отбелязват, че през разглеждания период липсват сериозни обществени или политически сътресения. Това е предотвратило натрупването на нови критични рискове.

Ръководителите на проучването дават подробна оценка на текущата ситуация в страната.

„Понижението показва известно успокояване на обществената среда, но индексът продължава да бъде висок. Очакванията към новото правителство са значителни, а притесненията, свързани с инфлацията, корупцията, цените и пътните инциденти, остават сериозни. Следващите периоди ще покажат дали спадът ще се превърне в устойчива тенденция“

, коментираха Александър Христов и Първан Симеонов.

Основната причина за регистрирания спад са последните политически промени в страната. Положителното отношение към основните държавни институции се е повишило след изборните резултати. Това е довело до естествено намаляване на общото напрежение. Гражданите демонстрират по-високо доверие в политическата стабилност в сравнение с предходните месеци. Въпреки това, обществото поддържа високи очаквания за бързи решения от страна на новото правителство.

Икономическата ситуация обаче остава източник на значителна тревога. Притесненията на българите относно инфлацията и нивата на корупция в страната остават на изключително високи нива. Наблюдава се известно подобрение в очакванията за личните финанси и общото състояние на икономиката. Въпреки това, равносметките на хората все още показват сериозна обществена загриженост. Цените на основните стоки и услуги продължават да бъдат водеща тема за голяма част от домакинствата.

Допълнителен фактор за напрежението е ескалацията на пътните инциденти. През последните седмици на тримесечието броят на жертвите по пътищата се е увеличил. Обществената нетърпимост към този тип явления нараства непрекъснато. Гражданите изискват по-строги мерки и по-голяма сигурност в транспортната инфраструктура. Международните събития също оказват своето неизбежно влияние върху вътрешната динамика и спокойствието на хората.

Медийната среда също претърпява промяна през второто тримесечие. Регистриран е сериозен спад на негативните публикации в сравнение с позитивните. Социолозите обаче отчитат интересен лаг при социалните мрежи. Там негативизмът остава висок, което показва, че успокоението в дигиталното пространство се движи по-бавно. Въпреки това, общата протестна активност в страната е в застой. Броят на регистрираните протести и участниците в тях намалява значително през периода. Липсват и масови призиви за ескалация на недоволството в социалните мрежи. Вижте повече за настроенията на гражданите в материала Изследване на „Мяра“: Над 70% от българите подкрепят протестите.