Учени от Казанлък настояват за строги мерки срещу износа на българска маслодайна роза

Експерти от Института по розата в Казанлък поискаха по-строг контрол върху износа на генетичен материал. Областният управител на Стара Загора обеща подкрепа за сектора.

Учени от Казанлък настояват за строги мерки срещу износа на българска маслодайна роза

Областният управител на Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов в Института по розата в Казанлък. Снимка: Пресцентър на областната администрация в Стара Загора

Време за четене: 2 мин. 20 юли 2026

Областният управител на Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов проведе работна среща с учени в Казанлък. Домакин на разговора беше Институтът по розата и етеричномаслените култури. Основната тема беше защитата на българското национално богатство в сектора. Експертите представиха своите искания за законодателни промени и по-добра държавна подкрепа.

По време на дискусията беше поставен въпросът за опазването на уникалните сортове. Експертите настояват за въвеждането на по-строг контрол върху износа на посадъчен и генетичен материал. Редица чужди държави проявяват засилен интерес към българските селекционни достижения. Липсата на достатъчно механизми за контрол създава сериозен риск за сектора. Ценни сортове маслодайна роза могат да бъдат изнасяни без необходимите ограничения. Богдан Богданов от Работната комисия предложи пълна забрана за износ на посадъчен материал по време на обсъжданията.

Институтът в Казанлък разполага с висококвалифицирани специалисти и значителен научен потенциал. Учените обаче се сблъскват с хроничен недостиг на средства. Финансирането на научната дейност остава недостатъчно за нуждите на бранша. В момента екипите работят с морално остаряла апаратура. Това затруднява конкуренцията с водещите международни научни центрове. Модернизацията на техническата база е от ключово значение за бъдещите изследвания.

Важен акцент в срещата беше необходимостта от по-тясно сътрудничество между науката и бизнеса. Браншовите организации могат да бъдат активен партньор в научноизследователската дейност. Научните разработки трябва да намират по-бързо практическо приложение в производството. Доц. д-р Калоян Дамянов подчерта, че държавата може да насърчи това взаимодействие чрез публично-частни партньорства.

Една от възможностите е държавата да стимулира бизнеса, който инвестира в научни разработки и работи съвместно с учените. Това е утвърден модел в редица европейски държави и трябва да намери по-широко приложение и у нас

Секторът се нуждае и от по-добро регулиране на качеството на крайните продукти. Липсва национална референтна лаборатория за контрол на качеството на българското розово масло. В момента анализи и сертификати се издават от различни лаборатории в страната. Това създава фрагментация и пречи на единния стандарт за качество. Областният управител пое ангажимент да инициира дискусия с Министерството на земеделието и храните. Целта е обсъждане на нормативни промени за защита на националния интерес.

Розата е емблема на региона и символ на България. Наш общ ангажимент е да съхраним нейното богатство, да подкрепим науката и да създадем условия българските производители да бъдат по-конкурентоспособни на световните пазари

Въпреки трудностите, институтът продължава да постига значими резултати. Институтът по розата и етеричномаслените култури работи с над 140 вида ароматни и лечебни растения. Сред последните успехи е сортът лавандула „Терес“, селектиран преди три години. Сортът лавандула „Терес“ се отличава със съдържание на линалил ацетат над 40 процента. Тази стойност е в горната граница на международния стандарт. Учените представиха и резултати от проект в Родопите. На над 1500 метра надморска височина са отгледани лавандулови насаждения с отлични показатели. Тези постижения доказват потенциала на българската научна школа в селекцията на етеричномаслени култури.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *