Имуществото на магистратите: Скок в покупките на имоти след 2015 година

Над 4100 магистрати в България са декларирали имущество за близо 1,5 милиарда евро. Тази огромна сума е изчислена по актуални пазарни цени за периода между 2017 и 2024 година. Данните обхващат различни активи, включително апартаменти, къщи, офиси и земеделски земи. В статистиката попадат също автомобили и други моторни превозни средства. Информацията е част от мащабно изследване на Българския институт за правни инициативи, „Глобал метрикс“ и BIRD.

Изследването анализира детайлно публичните имуществени декларации на съдии, прокурори и следователи. Резултатите разкриват, че малка група от проверяваните притежава значителен брой имоти. Около 3,6% от магистратите разполагат с повече от 5 апартамента. Регистрирани са и единични случаи на лица с над 10 или дори над 20 имота. Тези мащабни придобивки насочват вниманието към произхода на средствата в съдебната система.

Голяма част от сделките се реализират без участие на банкови институции. Близо 45,5% от магистратите са закупили имот само с лични средства. Те не са ползвали ипотечни или потребителски кредити за своите инвестиции. Анализаторите отчитат рязък скок в броя на придобитите имоти след 2015 година. Този период съвпада с тенденцията за постоянно нарастване на възнагражденията в системата.

Експертите изразяват сериозни критики към работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Публикуваните данни на сайта на институцията не осигуряват нужната прозрачност. Българският институт за правни инициативи настоява за публикуване на информацията в машинно четим формат. Това ще позволи по-ефективен обществен контрол и лесна проверка на активите. В момента липсата на структуриран формат затруднява задълбочения анализ.

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи, коментира ситуацията:

„През годините виждаме как спестяванията на магистратите постепенно се увеличават, заедно с нарастването на техните възнаграждения, което ги поставя във високата средна класа. Факт е обаче, че там, където има разминавания, самият инспекторат не е на мястото си и не извършва достатъчно и не прави достатъчно задълбочени порверки, да не кажа, че изобщо не се опитва да засече дали това, което е декларирано от магистратите наистина е така. Това означава, че липсва институционален контрол върху придобивките на магистратите, а като общество имаме нужда да знаем къде отиват нашите пари.“

Въпросът за доходите на съдиите и прокурорите става още по-актуален след последните решения. Висшият съдебен съвет наскоро прие 5% увеличение на възнагражденията в сектора. Новите заплати на магистратите и съдебните служители влизат в сила от 1 януари 2026 година. Решението е пряко свързано с дебатите по Бюджет 2026. Обществото следи внимателно как публичните средства влияят върху натрупването на лични спестявания.

По-високите заплати се приемат като инструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт. Те помагат за задържането на квалифицирани кадри в системата. Въпреки това гражданските наблюдатели подчертават нуждата от реален институционален надзор. Липсата на задълбочени проверки от страна на Инспектората към ВСС остава основен проблем. Гражданите изискват гаранции, че данните в декларациите се проверяват ефективно и еднакво за всички. Прозрачността е единственият начин за изграждане на доверие в правосъдието.