Илхан Кючюк: Дълги години сме били жертва на двойствеността на европейските политики

Евродепутатът Илхан Кючюк, член на либералната група „Обнови Европа“, направи задълбочен анализ на позицията на България в Европейския съюз. В ефира на националната телевизия той подчерта, че страната ни дълго време е страдала от прилагането на двойни стандарти в Брюксел. Кючюк настоява за спешно изработване на хоризонтални инструменти, които да гарантират равнопоставеност за всяка държава членка. Според него е крайно време европейските политики да спрат да се делят на такива за „големи“ и „малки“ партньори.

По отношение на вътрешнополитическата ситуация, евродепутатът коментира действията на Румен Радев в ролята му на министър-председател. Кючюк отбеляза като положителен факт последователността между предизборните обещания и реалните управленски действия. Този коментар идва в момент, когато политическото напрежение нараства, а Никола Минчев определя влизането на Радев в парламентарната политика като сериозно предизвикателство.

„Свръхдефицитът не е онова практика на Европейската комисия. ЕС, когато види проблем, може да алармира. Австрия и Белгия, както и държави като Италия и Франция, са били предупреждавани. Ние дълги години сме били жертва на тази двойственост на европейските политики и е крайно време да бъдат изработени хоризонтални инструменти, валидни за всяка една държава.“

Евродепутатът обърна специално внимание на икономическата дисциплина и европейското финансиране. Той предупреди, че периодът на „лесните пари“ за България официално е приключил. Брюксел затяга контрола върху публичните средства и Планът за възстановяване няма да бъде предоговарян лесно. Кючюк подчерта, че националните специфики трябва да се отчитат, но без това да нарушава общия европейски консенсус.

В контекста на международните санкции срещу Русия, Кючюк обясни сложния процес на съгласуване. Той посочи, че държави като Словакия, Германия и Италия имат своите обструкции, базирани на национални интереси. Резултатите от дискусиите по 21-вия санкционен пакет ще станат ясни през месец юли. България трябва да се позиционира ясно в дългосрочната финансова рамка на Съюза, за да защити своите индустриални интереси.

„Аз не мисля, че България ще се откъсне от европейския консенсус. България трябва да изгради консенсус за бъдеща архитектура за сигурност, включително и за военно-промишления комплекс. Инициативата SAFE е голяма възможност за България, предстои и втори кол по SAFE+.“

Темата за сигурността е тясно свързана с технологичното развитие. Кючюк вижда в програмите SAFE и SAFE+ шанс за модернизация на българския военно-промишлен комплекс. Той призова за синергия между кохезионните фондове и новите приоритети за конкурентоспособност. Според него европейската солидарност трябва да достига до всяка точка на страната, подкрепяйки местната индустрия.

Отношенията с Република Северна Македония (РСМ) също бяха обект на коментар. Кючюк е категоричен, че българите задължително трябва да бъдат част от Конституцията на Северна Македония. Той подчерта, че френското предложение не подлежи на промяна и трябва да се спазва стриктно от Скопие.

„Всяка държава преценява в кои съюзи иска да членува. Влизането в ЕС означава изработването на консенсус в собствената страна. Северна Македония трябва да реши къде иска да бъде – дали в ЕС или извън него. Безспорно стратегическият интерес и на Република Северна Македония, и на България е политиката по разширяване да се случи. Но тя не може да се случи на всяка цена – има минимални стандарти, които трябва да бъдат изпълнени.“

Външната политика на ЕС изисква по-активна роля и фундаментални промени. Кючюк често напомня, че кризата в Иран е ясен сигнал за нуждата от реформи в европейския проект. Паралелно с това, той се сблъсква с вътрешни предизвикателства, след като Европейската прокуратура поиска сваляне на имунитета му – акт, който групата „Обнови Европа“ определя като политическа атака. Кючюк остава критичен към политическите модели в България, като предупреждава за риска от утвърждаване на задкулисни влияния в управлението.