Икономист: ЕК вероятно ще съди България заради данък свръхпечалба

Европейската комисия вероятно ще заведе дело срещу България заради планирания данък върху свръхпечалбата. Това заяви икономическият съветник на БСК и доцент в УНСС Щерьо Ножаров.

Той коментира темата в ефира на БНТ. Според него предложението може да създаде проблеми по три отделни правни основания.

Новият данък ще засегне само определени икономически сектори. Сред тях попадат търговските вериги, телекомуникационните компании, банките, застрахователите и обменните бюра.

Предложението предвижда облагането да се прилага за дейността на тези компании през 2026 година. При определени условия те ще плащат 33% допълнителен данък върху печалбата си.

За изчислението ще се използва среднопретеглената печалба на дружествата за периода от 2020 до 2025 година. Ако печалбата през 2026 година нарасне с до 20%, компаниите ще дължат само действащия корпоративен данък.

При ръст над 20% допълнителният данък ще се начислява върху сумата над този праг. Така предложението обхваща само увеличението на печалбата, което надхвърля определения процент.

Ножаров предупреди, че различното третиране на секторите може да се приеме като скрита държавна помощ. Той посочи като пример дело срещу Унгария, свързано с аналогично облагане на отделни сектори.

„Това ще се изтълкува като скрита държавна помощ по отношение на бизнесите, които остават извън обхвата на този нов данък, както вече бе направено срещу Унгария, която бе осъдена пред Съда на ЕС от Европейската комисия заради аналогично облагане само на някои сектори. Другото основание е нарушението на директивата за свободното движение на стоки и капитали в рамките на ЕС, а третото – че няма нормативен акт на ЕС, който да допуска подобно облагане. През 2022 г. имаше директива на ЕС само по отношение на енергийните фирми“, каза експертът.

Според икономиста първото основание е възможна скрита държавна помощ. Второто се отнася до правилата за свободното движение на стоки и капитали в Европейския съюз.

Третият проблем е липсата на европейски нормативен акт, който да разрешава подобно облагане. Ножаров уточни, че през 2022 година Европейският съюз е приел директива само за енергийните компании.

Предложението за данък свръхпечалба се появи три дни преди коментара на експерта. То е част от обсъжданите фискални мерки, на фона на които вече има и процедура за свръхдефицит срещу България.

Планираното облагане ще обхване дейността през 2026 година, но ще използва данни от предходния шестгодишен период. Именно секторният обхват и европейската правна рамка са сред основните критики към предложението.