По-висок дефицит и повече реформи: Препоръките на Брюксел към България

Европейската комисия предложи официално откриването на процедура при прекомерен дефицит за България. Решението е част от пролетния пакет на Европейския семестър. Притесненията на Брюксел са свързани с тенденцията към увеличаване на държавния дефицит от 2020 година насам. Миналата година страната изпълни изискванията за еврозоната с дефицит под 3 процента. Новите прогнози обаче показват сериозно отклонение от фискалната дисциплина през следващите години.

Бюджетният дефицит на България се очаква да достигне 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Според данните на Евростат, дефицитът в обществения сектор вече се е увеличил до 3,5% от БВП през 2025 г. Основна причина за това са натрупаните фискални дисбаланси. Брюксел посочва като фактори ръста на заплатите в публичния сектор и социалните разходи. Автоматичната индексация на пенсиите и субсидиите за „Българския енергиен холдинг“ също натоварват бюджета.

Валдис Домбровскис, еврокомисар по икономика и производителност, коментира ситуацията:

“За България бюджетният дефицит миналата година не надвишаваше 3% от БВП, като се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация. От тази година обаче излишъкът над 3% от БВП вече не се обяснява с допълнителни разходи за отбрана. Следователно, докладът заключава, че критерият за дефицит не е спазен. Следващата стъпка е Икономическият и финансов комитет да формулира становище по тази оценка. След това Комисията ще предложи да се открие процедура при прекомерен дефицит за България. Комисията ще продължи да следи отблизо фискалните развития през следващите месеци.”

София разполага с четири години, до края на 2029 г., за да коригира своите фискални показатели. През този период страната трябва да следва конкретен фискален план под контрола на ЕК. Брюксел подчертава, че прекомерният дефицит не е свързан с приемането на еврото. Основният проблем е политическата нестабилност в страната през последните години. Честата смяна на служебни правителства е затруднила овладяването на бюджетните разходи.

Експерт от Брюксел допълва контекста на политическата ситуация в страната:

„Проблемът в България е, че няколко години подред има много нестабилна политическа ситуация с трудности при формирането на правителство. Временните правителства ясно видяха, че разходите излизат от релси, но нямаха властта да се намесят. Очевидно това сега е първата задача за новото правителство, което изглежда, че има по-солидно мнозинство и е ангажирано да работи за отстраняване на проблема. Но като се имат предвид натрупванията, това едва ли ще стане в кратък срок“

Европейската комисия отправи пет ключови препоръки към българските власти за стабилизиране на икономиката. ЕК настоява за по-ефективна борба със сивата икономика и засилване на събираемостта на данъците. Първата препоръка е мерките срещу високите цени на енергията да бъдат само временни. Те трябва да се насочват единствено към най-уязвимите домакинства и предприятия. Втората препоръка изисква непрекъснатост на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Третата точка се фокусира върху публичната администрация и борбата с корупцията по високите етажи. Необходимо е укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет (ВСС). Четвъртата препоръка засяга декарбонизацията на индустрията и премахването на субсидиите за изкопаеми горива. Петата насока изисква подобряване на качеството на образованието и неговата връзка с пазара на труда. Здравната система също се нуждае от преразпределяне на ресурси към доболничната помощ.

Процедурата предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и конкретен фискален план за действие. Икономическият и финансов комитет има две седмици за становище по доклада. След това Съветът на ЕС трябва да потвърди наличието на прекомерен дефицит. България вече беше в подобна процедура между 2010 г. и 2012 г. Сега страната се присъединява към списък с още 14 държави от ЕС в същата позиция. Сред тях са Франция, Италия, Румъния и Германия.

Финансови санкции на този етап не се предвиждат за България. Глобите се прилагат само ако държавата не изпълни препоръките в шестмесечен срок. За страните от еврозоната санкцията може да достигне 0,05 на сто от БВП. Комисията очаква новото правителство в София да поеме тежестта по корекцията на дефицита. Стабилните публични финанси изискват подобряване на данъчната система и по-голяма справедливост при облагането.