Христо Раянов: Телефонът не изключва четенето, да оставим децата сами да открият книгите

Писателят, журналист и преподавател Христо Раянов се оказа в центъра на общественото внимание след провеждането на националното външно оценяване. Неговият разказ „Въпрос №18“ бе избран за подробен преразказ на изпита след 7-и клас през юни 2026 година. Изпитът се проведе в 1637 училища в цялата страна. Авторът научи за избора на творбата си едва след края на изпитния ден. Текстът е изтеглен на случаен принцип от специална банка с непознати произведения на български автори.

Разказът проследява вълнуващата история на ученика Асен. Момчето се подготвя усърдно за градско състезание по история на Римската империя. По време на теста Асен вижда верния отговор от листа на друга ученичка. Въпреки че печели първото място, неговата съвест не му позволява да приеме наградата. Седмокласниците трябваше да направят подробен преразказ от името на главния герой Асен. Това предизвикателство затрудни част от учениците, които очакваха неутрален разказвач. Текстът бе прочетен на изпита от популярната актриса Гергана Стоянова.

Не понасям филми за мафията – герои са хора, поели по лесния път. Исках да покажа на седмокласниците, че правилното не винаги е лесно, казва писателят, журналист и преподавател Христо Раянов, чийто разказ преразказваха седмокласниците

Раянов вярва, че децата често са изправени пред трудни морални избори. Лесното решение невинаги съвпада с правилното постъпване. Авторът категорично избягва героизирането на престъпници, крадци и мошеници в творчеството си. За него е важно учениците да получат ценен урок и житейски опит. Конфликтът в разказа онагледява вътрешната борба между желанието за победа и чистата съвест. Героят Асен е безкрайно мотивиран, но накрая избира честността пред лесно спечелената награда.

Христо Раянов има богат професионален опит като сценарист на популярни български сериали. Той е работил по хитови продукции като „Столичани в повече“, „Откраднат живот“ и „Румбата, аз и Роналдо“. Писането за широка телевизионна аудитория изисква голяма дисциплина и спазване на строги срокове.

Пише се като на работа, няма я романтичната представа за човека, който гледа залеза, отпива от чая си.

В стаята на сценаристите той се учи да описва конфликтите максимално ясно. Според него най-лошото нещо за един герой е да бъде улеснен от автора. Герой, който няма сериозни проблеми за решаване, просто не е интересен за публиката. Раянов подчертава, че професионализмът означава да работиш дори когато нямаш вдъхновение.

В момента Христо Раянов е асистент в Русенския университет. Той преподава българска литература от периода на Възраждането и академично писане. Работата със студенти по педагогически и юридически специалности му носи голямо удовлетворение. Той цени любопитните млади хора много повече от просто знаещите факти. Важен е не броят на знаещите, а на любопитните – те ще си намерят информация. Подобни теми за качествена промяна в образователната система засяга и Асен Александров в своите анализи. Той също настоява за оценяване на мисленето, а не само на паметта.

Относно четенето сред подрастващите, Раянов остава умерен оптимист. Той води специализирани курсове по творческо писане за деца над 12 години в град Русе. Според него книгата не може да даде бързата валидация на социалните мрежи. Трябва да спрем да бъдем назидателни към децата и техните навици. Едно от най-важните неща е да оставим децата сами да открият магията на книгите. Телефонът и четенето могат да съществуват в перфектен баланс в ежедневието. Вдъхновение за българските ученици може да бъде и примерът на Ронан Учителя от Видин.

Раянов препоръчва на младите хора да познават съвременни български автори. Той често споменава имена като Иван Ланджев, Борис Христов, Боян Биолчев и Иван Станков. Тези творци имат изключително влияние върху развитието на съвременната ни литература. Авторът се надява на дългосрочни и смислени промени в българското образование. Промените трябва да имат ясен поглед далеч в бъдещето, а не само до края на мандата. Само тогава реформите ще имат траен ефект върху развитието на следващите поколения.