Милен Хальов: Не може да захлупиш TikTok деца само със задължителни книги

Милен Хальов е утвърден български писател и преподавател, чийто опит съчетава литературата и визуалните изкуства. Той е роден в град Русе през 1988 година. Хальов завършва Националното училище по изкуствата в своя роден град, след което се дипломира в НАТФИЗ със специалност „Анимационна режисура“. Неговият дипломен филм „Трафик“ получава признание на редица фестивали у нас и в чужбина. Още преди да завърши висшето си образование, той започва да преподава анимационно кино и изобразително изкуство в частни софийски училища.

През 2019 година излиза неговият дебютен роман, който поставя началото на популярната фентъзи трилогия „Кало Змея“. В своите книги Хальов представя приключения, в които децата са главни герои и се изправят пред трудни морални избори. Следват романите „В мен“ и поредицата „Общежитие за чудовища“. **Милен Хальов е автор на популярната детска фентъзи поредица „Кало Змея“.** Неговият опит като учител в частното училище „Св. София“ му дава пряк поглед върху навиците на съвременното поколение.

Писателят споделя, че днешните деца са силно повлияни от американските продукции и супергероите. Според него българската митология трябва да се представя по атрактивен начин, за да привлече вниманието им. „Трябва да я украсиш така, че съвременното дете да може да се закачи“, обяснява той. След като интересът бъде събуден, учениците сами започват да търсят по-дълбока информация в енциклопедиите. Децата все още обичат човешки истории с реални конфликти, но изискват те да се случват на много по-бързо темпо.

Колкото и да ми е неприятно да го призная, съвременните са TikTok деца. За тях нещата трябва да вървят на друга скорост, иначе бързо губят интерес.

Хальов отбелязва, че „Хари Потър“ е променил изцяло възприятията на едно поколение. Фентъзито е изключително приятно за децата, защото наподобява приказка. Той вижда как неговите ученици имитират героите на Дж. К. Роулинг или Пърси Джаксън по време на междучасията. В същото време класически персонажи като Пипи Дългото чорапче или Карлсон остават на заден план. Популярни са и книги като „Дневникът на един Дръндьо“, където текстът е по-прост и е придружен от много рисунки. Подобна теза за свободата при избора на четиво споделя и колегата му Христо Раянов, който смята, че телефонът не изключва четенето.

**Според него задължителната училищна литература често потиска желанието на децата да четат за удоволствие.** Хальов смята, че образователната система понякога пречупва децата още от ранна възраст. Когато четенето се превърне в задължение, учениците започват да го избягват на всяка цена. Той съветва родителите и учителите да оставят децата сами да открият книгите, които са им интересни. „Захлупиш ли го с някакви задължителни списъци, от които то да не може да диша, работата отива на зле“, предупреждава писателят.

Болно ми е да го призная, но няма нещо друго, което така да е отказало децата от четенето, както училището.

Езиковата бариера е друг сериозен проблем, който Хальов наблюдава в класната стая. **Съвременните ученици трудно се изразяват на чист български език заради навлизането на побългарени английски термини.** В ежедневната си комуникация те използват думи като „фикснах“, „флипнах“ и „кукнаха ме“. Когато се наложи да говорят на литературен език, те трудно намират правилните думи. Поколението на екрана предпочита емотиконите, кратките видеа и TikTok клиповете за изразяване на емоции и мисли.

Относно технологиите в училище, Хальов е на мнение, че те трябва да бъдат строго ограничени. В неговото училище телефоните са забранени до пети клас включително. Той вярва, че изкуственият интелект също трябва да се появява по-късно в набора от инструменти на учениците. **Писателят смята, че изкуственият интелект трябва да се въвежда в по-късна възраст, за да не „осакати“ уменията на децата.** Според него AI спестява твърде много усилия, което може да навреди на развитието в ранна възраст.

Хальов критикува и настоящата система на матурите. Той смята, че изпитите често не проверяват реално наученото, а образованието се превръща в подготовка за тестове. Има случаи на ученици с отлични оценки, които не притежават основни познания по обща култура. Писателят подчертава и трудностите при управлението на поведението в големи класове. Съвременните родители имат различни виждания за възпитанието, което прави работата на учителите още по-предизвикателна.