Фон дер Лайен: Евросъюзът се нуждае от единен глас при преговори с Путин

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за пълно единство в европейската дипломация. Европейският съюз трябва да говори с един глас, когато Владимир Путин се включи в мирните преговори. Това изявление бе направено след двудневното заседание на европейските лидери в Брюксел.

Русия ще трябва да се присъедини към преговорите под засиления натиск на европейските санкции. Фон дер Лайен подчерта, че Украйна и Европа се стремят към постигането на справедлив мир. Тя определи Русия като единствения постоянен източник на насилие на континента. Според нея това поставя под сериозна заплаха цяла Европа.

ЕС трябва да бъде сред архитектите на постигането на справедлив и траен мир. С председателя Коща ще продължим да работим заедно с украинския президент Володимир Зеленски за постигането на тази цел

Новият шеф на Европейския съвет Антонио Коща също взе участие в общата пресконференция. Той коментира темата за дипломатическите канали за връзка с Москва. Коща бе категоричен, че ЕС няма да бъде просто посредник в конфликта. Съюзът заема твърда позиция на страната на Киев.

ЕС ще играе ключова роля в бъдещите гаранции за сигурност на Украйна. Коща настоява, че европейските интереси трябва да бъдат защитени директно от институциите на съюза. Той не вижда противоречие между различните международни участници в преговорния процес. Единствено Украйна има правото да преговаря от свое име.

За първи път санкциите срещу Москва се удължават с 12 месеца наведнъж. Досега тези мерки се подновяваха на всеки шест месеца. Фон дер Лайен потвърди, че разширяването на санкционния натиск ще продължи. Това е част от стратегията за принуждаване на Кремъл към сериозен диалог.

България блокира определени ограничения срещу руския патриарх Кирил и петролния сектор. Президентът Румен Радев обяви, че страната ни няма да подкрепи санкции срещу Вагит Алекперов. Този отказ засяга и мерките срещу руската православна църква. Външният министър Велислава Петрова обясни българското вето върху част от 21-ия пакет санкции. София се противопоставя и на енергийни ограничения, свързани с работата на „Лукойл“.

Ситуацията около бургаската рафинерия остава напрегната. Компанията „Литаско“ заведе съдебен иск срещу България за три милиарда евро. Претенцията е заради претърпени загуби вследствие на държавните решения. Междувременно в ЕС се обсъжда и забраната за втечнен природен газ в бъдещи санкционни пакети.

На фона на дипломатическия натиск в Брюксел, на терен се наблюдават ограничени хуманитарни стъпки. Постигнато е споразумение за размяна на военнопленници във формат „1000 за 1000“. Това е един от малкото практически резултати от последните преговорни формати. Въпреки това Москва и Киев остават далеч от политическо споразумение.

Изследванията показват, че Русия все още не дава сигнали за реална готовност за мир. Териториалните претенции и гаранциите за сигурност остават основни пречки пред диалога. САЩ също оказват натиск за намиране на формула за отстъпки от двете страни. ЕС настоява неговата роля да бъде гарантирана от учредителните договори на съюза.

Антонио Коща определи напредъка на Украйна към членство в ЕС като исторически. За първи път от началото на 2024 г. е постигнат пълен консенсус в Европейския съвет. Европейските лидери остават единни в подкрепата си за Киев и след края на военните действия.