Урсула фон дер Лайен обеща европейска подкрепа за сигурността на балтийските държави

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Вилнюс за среща с лидерите на Литва, Латвия и Естония. Тя изрази категорична солидарност след поредицата от инциденти с безпилотни апарати в региона. Тези събития предизвикаха сериозна тревога, спешни евакуации и смущения в обществения живот.

Според западни представители украински дронове, насочени към руски цели, често навлизат в балтийското въздушно пространство. Основната причина за това е руското електронно заглушаване. Тази дейност променя курса на апаратите и те падат на територията на НАТО.

По време на разговорите председателят на Европейската комисия направи важно изявление за сигурността.

новата реалност на източната граница на Европа

С тези думи фон дер Лайен описа ситуацията с въздушните атаки и затворените училища. Тя подчерта, че Европейската комисия ще предостави техническа, организационна и финансова помощ за защита срещу дронове. Брюксел планира изграждането на общи системи за ранно предупреждение. Това включва по-добра координация между държавите в региона.

В контекста на тези заплахи, Урсула фон дер Лайен призова за изграждане на стената срещу дроновете като щит за целия ЕС. Тази инициатива цели да превърне източната граница в защитена зона.

Латвийските въоръжени сили вече предприемат конкретни стъпки за защита на населението. Армията въвежда нова двустепенна система за предупреждения по мобилните телефони с „Жълт“ и „Оранжев“ код. Поне един дрон вече е навлязъл дълбоко в латвийското въздушно пространство.

Полският министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш изрази по-предпазлива позиция. Той призова Украйна към по-голяма прецизност при използването на апаратите. Целта е да се ограничи влиянието на руските смущения върху траекторията им.

Европейските медии съобщават за ускоряване на мащабна инициатива за „стена срещу дронове“ по източния фланг. Проектът включва общо наблюдение, както и засилена наземна и морска отбрана. Някои държави планират завършване на защитните съоръжения в рамките на една година.

Шведският премиер Улф Кристершон защити украинската страна. Той заяви, че Киев не желае дроновете му да попадат в приятелски държави. Според него основната вина носят руските електронни смущения. Тези действия превръщат Балтика в „сива зона“ между войната и сигурността на НАТО.

Москва реагира остро на плановете за засилена отбрана. Руската страна предупреди, че ще отговори, ако балтийските държави подпомагат украински атаки. Кремъл представя ситуацията като въпрос на собствената си сигурност.

Европейските лидери обаче остават единни в защитата на своя суверенитет. Те работят по дългосрочна архитектура за сигурност. Това включва плътна противодронова защита и постоянна координация между съюзниците.