Фискалният съвет с червена лампа: Бюджетният дефицит може да стигне 5.1% без спешни мерки
Фискалният съвет предупреди, че бюджетният дефицит за 2025 г. може да надхвърли 9 млрд. лева (5.1% от БВП) при липса на корекции. Председателят Симеон Дянков призова за консервативен подход към бюджета за 2026 г. и забавяне на ръста на заплатите, докато управляващите отсъстваха от ключовото изслушване.
Фискалният съвет отправи остро предупреждение за състоянието на публичните финанси, прогнозирайки, че бюджетният дефицит може да достигне 9.4 млрд. лева, или 5.1% от БВП, до края на 2025 г. Тревожните данни бяха представени по време на изслушване в парламентарната Подкомисия за контрол на публичните средства, което се проведе без присъствието на депутати от управляващата коалиция и „ДПС-Ново начало“.
Председателят на надзорния орган Симеон Дянков заяви, че съветът е против заложената в сегашния план политика за 3% бюджетен дефицит, тъй като тя не отчита натрупващите се рискове. Според члена на съвета Любомир Дацов, прогнозата за дефицит от 5.1% ще се реализира, ако държавата изпълни всички планирани разходи и получи предвидените приходи, включително средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Основна причина за влошаването на прогнозата е очакването приходите в хазната да са с около 3 млрд. лева по-малко от планираните, въпреки добрата събираемост и по-високата инфлация. Все пак, според Дацов, ако правителството предприеме адекватни мерки, дефицитът може да бъде ограничен до около 2.9% на начислена основа, като в тази сметка влиза и одобрената от ЕС дерогация за военни разходи.
Подобно на Международния валутен фонд, Фискалният съвет препоръча незабавно забавяне на ръста на заплатите в публичния сектор. Експертите предупреждават, че автоматичните формули за увеличение на възнагражденията трябва да се премахнат, тъй като те генерират дефицит. Охлаждането на икономиките в Европа вече се отразява и на България, като се очаква ръстът на заплащането в частния сектор да се забави до около 5%, а безработицата леко да се покачи.
Погледът е насочен и към бюджета за 2026 г., който ще бъде първият в евро. Симеон Дянков настоява за значително по-консервативен подход и залагане на буфери за непредвидени ситуации.
„Ако направим предварително бюджет около 3%, винаги има изненади, а те обикновено са негативни“
— Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет
Според съвета, бюджет със заложен дефицит от 2% за 2026 г. би изпратил силен положителен сигнал за стабилизиране на публичните финанси. Прогнозите за икономиката също са умерени – очаква се реален икономически растеж от 3.2% за 2025 г. и средногодишна инфлация от 4.1%.
Наред с краткосрочните мерки, експертите подчертаха и нуждата от дългосрочна пенсионна реформа. Проф. д-р Богомил Манов от Фискалния съвет посочи, че дотациите за пенсии от централния бюджет са основен двигател на бъдещи дефицити. Той предложи планираното увеличение на осигурителните вноски с 3 процентни пункта през 2027-2028 г. да бъде насочено към третия, капиталов стълб на пенсионната система, където връзката между вноска и пенсия е пряка.
