Езиковедите: Политическият език се превърна в клишета, агресия и „нищо-говорене“

Политическият език в България вече се състои основно от клишета, агресия и „нищо-говорене“. Това твърдят езиковедите проф. Владислав Миланов, доц. Диляна Денчева и д-р Антонета Начева. Те анализираха предизборната кампания и нейното влияние върху обществото. Според тях разминаването между думи и действия носи тежки последици за държавата.

Проф. Владислав Миланов предупреждава, че речевата агресия в публичното пространство е изключително опасна. Тя вече е преминала границите на нормалното общуване и е станала цинична. Този модел на говорене се пренася директно върху подрастващите у нас. Така езиковата агресия често се превръща във физическо насилие сред младите хора. Подобни негативни тенденции в обществото коментира и криминалният психолог Росен Йорданов. Той отбелязва, че липсата на авторитети ражда фалшиви модели на поведение.

Езиковедите подчертават, че този процес се наблюдава активно през последните 20 години. Политиците носят пряка отговорност за думите, които използват пред своите избиратели. Езикът не е просто средство за комуникация, а мощно оръжие в техните ръце.

„Много ни се иска това да е големият урок на българските политици след тези избори. Да разберат, че езикът е оръжие и това не е клише. А да разберат, че езикът ги наказва, защото не може да се говори безотговорно. Не може винаги да се крием зад клишетата.“

По време на кампанията политиците масово използваха думи като „приоритет“, „визия“ и „отговорност“. Проф. Миланов определя това като „нищо-говорене“ поради липсата на реално съдържание зад тези термини. Здравеопазването и образованието винаги са приоритети на хартия, но реални резултати липсват. Изследвания на Софийския университет и Българската академия на науките потвърждават тези изводи. Те анализират субстандартното говорене в регламентирани сфери като националната политика.

Д-р Антоанета Начева даде конкретни примери за неясно и разпиляно говорене в ефир. Тя цитира кандидати, които се хвалят с престоя си в Брюксел без никаква конкретика.

„Крайно време българският избирател да спре да настъпва една и съща мотика 36 години“

Д-р Начева посочи и често използвани политически формули срещу опонентите в кампанията.

„Това, което ние ще направим е да премахнем туморното образование на олигархичния модел“

Това изказване илюстрира типичния агресивен тон в политическата надпревара. В друг контекст д-р Мирослав Ненков също критикува политиците за тяхната незрялост.

Доц. Диляна Денчева обясни, че клишетата губят своята стойност чрез прекомерна употреба. Първоначално те са били успешни образни попадения в речта. Сега обаче те са се превърнали в изтъркани фрази без стилистична стойност.

„Когато едно изразно средство се употребява твърде често, то се изтърква, то се конвенционализира, става скучно и губи своята стилистична стойност.“

Когато един израз стане твърде масов, той става скучен за аудиторията. Политическият дискурс в България се нуждае от качествена промяна веднага. Това съответства на стратегическите цели на Национална програма „БЪЛГАРИЯ 2030“. Качеството на публичната комуникация е пряко свързано с развитието на държавната администрация.