Европейските правителства се отказват от WhatsApp и Signal в търсене на дигитален суверенитет
Европейските правителства в страни като Франция и Германия заменят WhatsApp и Signal с вътрешни приложения за държавна комуникация. Решението цели защита на чувствителна информация и постигане на технологичен суверенитет.
През последните седмици WhatsApp и Signal също бяха обект на киберзаплахи СНИМКА: Pixabay
Европейските правителства постепенно прекратяват използването на популярните приложения WhatsApp и Signal за служебна комуникация. Според информация на изданието „Политико“, държави като Франция, Германия и Нидерландия вече внедряват собствени платформи за защитена комуникация. Към тази инициатива се присъединяват също Полша, Люксембург и Белгия. Основната цел е държавните служители да обменят чувствителна информация чрез инструменти, които правителствата могат да контролират изцяло.
Европейската комисия планира пълна миграция към вътрешни решения до края на настоящата година. Този ход е част от по-широкото усилие на Европа да намали зависимостта си от американски технологии. WhatsApp е собственост на технологичния гигант Meta, докато Signal се поддържа от неправителствена организация в САЩ. Тези зависимости се възприемат като стратегическа уязвимост в контекста на нарастващото глобално напрежение и необходимостта от автономност.
Институциите по сигурността вече предприемат конкретни стъпки за защита на данните. НАТО вече разполага със собствена защитена инфраструктура, независима от масовите американски приложения. Дори в рамките на ЕС се наблюдават промени в оперативните препоръки. Въпреки дългосрочните планове за вътрешни системи, Европейската комисия препоръча на своите служители да използват Signal вместо WhatsApp в началото на февруари 2026 г. Това се счита за важна междинна стъпка към постигане на по-висока сигурност.
Рисковете от кибератаки са водещ мотив за тези радикални промени. Нидерландското разузнаване наскоро предупреди за масирани руски кибератаки, насочени към политици чрез сложни фишинг кампании в Signal и WhatsApp. Такива инциденти подчертават, че масовите потребителски приложения не са достатъчно надеждни за държавни нужди. Белгийският експерт Брандон Де Ваеле обяснява ситуацията ясно:
въпросът вече не е само за сигурност, а за „суверенитет върху данните“ — кой контролира информацията и инфраструктурата.
Техническите изисквания на държавните институции надхвърлят стандартното крайно криптиране. Основните причини за прехода включват необходимостта от строг контрол върху метаданните и предотвратяване на шпионаж. Масовите приложения не позволяват на правителствата да управляват информацията за това кога и откъде са изпратени съобщенията. Затворените държавни системи ще предлагат функции като строг контрол върху достъпа и ограничаване на комуникацията само до оторизирани лица.
Нидерландският министър по дигитализацията Вилемейн Аердтс изразява сериозни опасения относно текущото състояние на комуникациите. Тя посочва:
голяма част от комуникацията се осъществява чрез платформи, върху които правителствата нямат контрол, което създава риск в свят, където технологиите все повече се използват като инструмент за влияние.
Дебатът за сигурността се преплита и с въпроса за политическата прозрачност. Организации за защита на обществения интерес често критикуват криптираните чатове. Те смятат, че функциите за изчезващи съобщения могат да скрият важни политически решения от обществен контрол. Пример за това е скандалът с Урсула фон дер Лайен и нейните изчезнали съобщения по време на преговорите за ваксини. В същото време Съветът на Европейския съюз наскоро одобри позиция, която защитава крайното криптиране и отхвърля задължителното сканиране на частната преписка. През ноември 2025 г. Дания предложи отказ от принудителното следене на съобщения, което беше подкрепено от Германия и Австрия.
Геополитическата обстановка допълнително ускорява тези процеси. Връщането на Доналд Тръмп в Белия дом засили стремежа към дигитална автономия в Европа. Страховете от потенциални санкции или внезапни сривове в американските услуги правят локалните решения задължителни за стабилността на управлението. В това отношение Европа следва примери от други глобални играчи. Русия вече забрани WhatsApp в държавните структури и наложи собствена национална алтернатива. За европейските лидери този преход е практически начин да гарантират, че официалната комуникация протича в изцяло контролирана среда.
