Еволюцията на българския основен закон: Шест промени в Конституцията за 35 години

Настоящата Конституция на Република България навършва 35 години от своето официално приемане. Седмото Велико народно събрание гласува основния закон на 12 юли 1991 година. Този исторически документ определя България като република с парламентарно управление. Подписи под него поставят общо 313 народни представители. Първоначално 309 депутати подкрепят текста, а по-късно се присъединяват още четирима колеги.

Не всички народни избраници обаче са съгласни с предложения вариант на документа. Т.нар. „Група на 39-те“ отказва да подпише текста в знак на протест. Тези представители напускат парламентарната зала преди гласуването. Въпреки тяхното несъгласие, събраното мнозинство е напълно достатъчно за легитимността на акта. Така на 13 юли 1991 година новата Конституция влиза в официална сила.

Този закон бележи края на тоталитарния комунистически режим в страната. Държавната власт вече се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Водещата роля на една партия е заменена от принципите на политическия плурализъм. Конституцията постановява, че политическият живот се основава на многопартийна система. Конституцията от 1991 г. е променяна общо шест пъти през годините. Повечето изменения са насочени към реформи в съдебната система. Те отразяват и ангажиментите на България като пълноправен член на Европейския съюз.

Първата конституционна промяна се осъществява през 2003 година. Тогава народните представители ограничават имунитета на депутатите и магистратите. Въведена е и несменяемост на съдии, прокурори и следователи след пет години стаж. Втората промяна следва през 2005 година заради предстоящото еврочленство на страната. Тя позволява на граждани на ЕС да придобиват земя в България при определени условия. През 2006 година е приета третата промяна в основния закон. Тя въвежда възможност за повдигане на обвинения срещу магистрати за умишлени престъпления. Тогава е създаден и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.

Четвъртата поправка от 2007 година урежда статута на Висшия съдебен съвет (ВСС) като постоянно действащ орган. Тя детайлизира избора на неговите членове от парламентарната и съдебната квоти. Петата промяна е факт от 2015 година. Тя разделя ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. Инспекторатът получава засилени правомощия за проверки на почтеността на магистратите. Шестата промяна през 2023 година се счита за най-мащабната реформа до момента. Тя преструктурира прокуратурата и намалява мандата на главния прокурор. Също така ограничава правомощията на президента при съставяне на служебни правителства. През юли 2024 година Конституционният съд обяви част от тези текстове за противоконституционни.

Настоящият закон е четвъртата Конституция в историята на съвременната българска държава. Търновската конституция е най-дълго действалият основен закон в страната. Тя е приета на 16 април 1879 година от Учредителното събрание в Търново. Този документ възстановява българската държавност след Освобождението от Османската империя. Тя действа в продължение на 68 години до 1947 година. През този период законът е суспендиран два пъти при извънредни политически обстоятелства.

Втората конституция, известна като Димитровската, действа между 1947 и 1971 година. Тя узаконява прехода към социалистически модел на управление след премахването на монархията. Текстът е изцяло копиран от съветската конституция на СССР от 1936 година. Този документ въвежда планова икономика и национализация на частната собственост. Държавната собственост става основна за икономическия живот на страната. Чрез нея се извършва принудително отчуждаване на фабрики, мини и банки. Политическият плурализъм е напълно ликвидиран чрез забрана на опозиционни организации. Свободата на словото става формална и служи само на интересите на трудещите се.

Трудът в този период се превръща в конституционно задължение за всеки гражданин.

„Който не работи, не трябва да яде“

Този принцип позволява на държавата да пренасочва принудително работна ръка чрез мобилизация. Държавна сигурност получава законово право да следи гражданите в интерес на народната отбрана.

Третата конституция е Живковата, приета официално през 1971 година. Тя обявява България за Социалистическа република. Живковата конституция официално въвежда ръководната роля на БКП чрез Член 1. Този текст превръща свободния политически избор в конституционно престъпление. Член 12 задължава страната да развива вечна дружба със Съветския съюз. Създава се Държавен съвет, който съчетава законодателната и изпълнителната власт. Това напълно заличава принципа за разделение на властите в държавата. Всякаква форма на частна стопанска инициатива е изрично забранена. Конституцията изисква възпитание на младежта в специфичен комунистически морал. След падането на режима през 1989 година, демократичните сили първо премахват Член 1. Това се случва през април 1990 година и отваря пътя към днешната демокрация.