ЕС и Канада разработват нов план за „Европейско НАТО“

Водещи политици от Европейския съюз и Канада подготвят мащабна трансформация на Северноатлантическия алианс. Проектът носи неофициалното име „Европейско НАТО“. Той цели да подсигури континента при евентуално оттегляне на САЩ от пакта. Изданието „Уолстрийт джърнъл“ разкрива, че преговорите се водят активно зад кулисите. В тях участват най-влиятелните държави на Стария континент.

Основната цел на стратегията е замяната на американските военни активи в рамките на алианса. Европейските лидери искат да изградят капацитет за самостоятелно справяне с руската заплаха. В неофициалните разговори се включват Финландия, Франция, Полша, Германия и Великобритания. Към тях се присъединяват скандинавските и балтийските страни заедно с Канада. Стратегията предвижда пълно преструктуриране на логистиката и разузнаването на алианса.

Финландският президент Александър Стуб е сред ключовите фигури в преговорния процес. Той подчертава необходимостта от поемане на по-голяма отговорност от страна на Европа.

„Прехвърлянето на тежестта от САЩ към Европа продължава и ще продължи. Основното ни послание към Вашингтон е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме повече отговорност за собствената си сигурност и отбрана“

Планът включва назначаването на повече европейски представители в командните звена на НАТО. В момента структурата е изградена предимно около американското влияние. Президентът Александър Стуб предлага и повторно въвеждане на задължителната военна служба във всички съюзнически държави. Според него това ще засили националното единство и суверенитета. Лидерите на Канада и скандинавските държави вече засилват своето партньорство в тази посока.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също подкрепя идеята за европеизация на отбраната. По време на Мюнхенската конференция по сигурността той направи важно изявление пред дипломатите.

„През следващите години все повече ще виждаме НАТО, който е по-скоро ръководен от Европа“

През 2025 г. европейските членове на НАТО и Канада са изразходвали рекордните 574 милиарда долара за отбрана. Това представлява ръст от 20% в сравнение с предходната година. Въпреки това САЩ все още осигуряват 60% от общия бюджет на организацията. Ген. секретар Марк Рюте очаква съюзниците да представят планове за достигане на 5% от БВП за отбрана до 2026 г.

Канада вече се включи в програмата SAFE на ЕС за увеличаване на отбранителните разходи. Страната търси начини да запълни пропуските в своите способности. Тя иска да разшири пазарите за канадско военно оборудване. В същото време Европа ускорява производството на противолодъчни системи. Тези технологии са критични за сигурността, но в момента континентът изостава от американските стандарти.

Опасенията от напускане на САЩ се засилиха след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Републиканецът изрази недоволство от липсата на европейска подкрепа в конфликта с Иран. Той заплаши да затвори американските военни бази в страните, които не споделят неговите приоритети. Тези заплахи принуждават Европа да търси алтернативни решения за своята отбрана. ЕС обсъжда и създаването на „стена срещу дронове“ като част от новата архитектура за сигурност.

Руската заплаха става все по-осезаема чрез масирани кибератаки срещу европейски институции. Руски хакери са проникнали в стотици електронни пощи на официални лица в Украйна и България. Според данни на Ctrl-Alt-Intel атаките са засечени през 2024 г. В Пловдив са компрометирани поне четири служебни акаунта на представители на местната администрация.

Основната мишена на хакерите са били над 170 имейл акаунта на украински прокурори и следователи. Русия се опитва да възпрепятства разследванията за откриване на шпиони в армията на Киев. Киберпрестъпниците търсят и компромати за изнудване на държавни служители. Тези събития подчертават спешната нужда от единна европейска стратегия за киберсигурност и отбрана.

Три държави в алианса вече са достигнали разходи за отбрана от 3,5% от своя БВП. Повечето европейски членове ще изпълнят целта от 2% през 2025 г. Испания обаче се обявява против искането за вдигане на прага до 5%. Въпреки вътрешните разногласия, процесът по изграждане на „европейско ядро“ в НАТО продължава. Френският външен министър Жан-Ноел Баро предложи Канада да се присъедини към ЕС. Канадският премиер Марк Карни обаче отхвърли тази идея. Той предпочита само тясно партньорство в сферата на отбраната.