Екстремните условия стават „новото нормално“: Защитените морски зони на Австралия губят ефикасност до 2040 г.
Ново проучване показва, че австралийските защитени морски зони ще загубят ефективността си до 2040 г., ставайки също толкова уязвими, колкото и незащитените райони. Екстремните условия, включващи висока киселинност и ниски нива на кислород, ще станат „новото нормално“. Учените предупреждават, че текущите ангажименти за намаляване на емисиите са недостатъчни, за да обърнат тази негативна тенденция.
Климатичните промени представляват значителна заплаха за морското биоразнообразие на Австралия. Ново проучване, цитирано от ДПА и БТА, алармира, че най-защитените хабитати в страната вероятно ще станат също толкова уязвими, колкото и незащитените океански райони. Очаква се този критичен праг да бъде достигнат само в рамките на 15 години.
Австралийски учени прогнозират, че екстремните условия в океана ще станат „новото нормално“ до 2040 г.. Това означава, че морските екосистеми ще бъдат изправени пред бързо затопляне, загуба на кислород, повишено закисляване и чести и интензивни морски горещи вълни. Промените драстично ще засегнат способността на екосистемите да поддържат биоразнообразие.
„Този безпрецедентен сценарий ще създаде по-топли води с по-висока киселинност и по-ниски нива на кислород и ще зависи от по-честите и интензивни морски горещи вълни.“
— Алис Пид, Водещ автор, Университет на Съншайн Коуст
СвързаноКлиматична заплаха: Над 200 000 жилища в Нова Зеландия са в риск от наводнения
Учените са разгледали модели на бъдещи сценарии, свързани с глобалното затопляне. Те включват увеличение на температурите с умерените 1,8 градуса по Целзий спрямо доиндустриалния период. Целта е била да се оцени прогнозируемото въздействие на изменението на климата върху цялото австралийско морско пространство.
Тревожното е, че дори ключовите морски убежища, които традиционно поддържат биоразнообразието си заради по-бавно променящите се условия, ще бъдат засегнати. Това показват резултатите от изследването. Съавторът Дейвид Шуман отбелязва, че защитените морски области ще бъдат толкова уязвими, колкото и незащитените океански райони, когато се сблъскат с тези процеси.
„За съжаление резултатите не са изненадващи. Те показват, че защитените морски области ще бъдат също толкова уязвими, колкото и незащитените океански райони, когато се сблъскат с бързото затопляне, загубата на кислород, окисляването и горещите вълни.“
— Дейвид Шуман, Съавтор на проучването
Глобалният контекст и ролята на емисиите
Морските екосистеми играят ключова роля в борбата с климатичните промени. Австралийските мангрови гори и солени блата например, поглъщат около 20 милиона тона въглероден диоксид годишно. Това количество е еквивалентно на емисиите на 4 милиона автомобила. Въпреки това, човешката дейност и климатичните промени вече предизвикват освобождаване на 3 милиона тона CO2 обратно в атмосферата всяка година, което засилва негативния ефект.
Глобалното затопляне вече води до чести и интензивни морски горещи вълни. За сравнение, през 2019 г. 57% от повърхностните води на световния океан са регистрирали екстремни горещини. По време на индустриалната революция този показател е бил едва 2%. Проблемът е глобален — многогодишни промени в температурата, солеността и нивата на кислород се наблюдават и в други региони, като например Черно море.
Експертите подчертават, че бързото намаляване на въглеродните емисии по-скоро ще забави, отколкото да спре процеса на влошаване. Въпреки че ангажиментът на австралийското правителство да намали емисиите с 62-79% до 2035 г. е стъпка напред, той се смята за недостатъчен за обръщане на тенденцията.
„Последните ангажименти на австралийското правителство да намали емисиите с 62-79% до 2035 г. е добро начало, но няма да бъде достатъчно да обърне тенденцията, който описваме.“
— Кайли Скейлс, Съавтор на проучването
Изводите от проучването поставят под въпрос ефективността на текущите политики за опазване на морските екосистеми, тъй като процесите на затопляне и закисляване на океаните ще продължат да се развиват.
