Учени откриха 166 000 квадратни километра коралови рифове, способни да оцелеят при климатичните промени
Учени откриха 166 000 кв. км коралови рифове, устойчиви на климатичните промени. Тези зони са три пъти повече от очакваното и дават надежда за океана.
Учени са идентифицирали близо 166 000 квадратни километра коралови рифове. Тези екосистеми притежават потенциала да оцелеят при климатичните промени. Новото изследване трикратно надвишава досегашните научни оценки. Ройтерс съобщава за резултатите от това мащабно научно проучване.
Кораловите рифове са жизненоважни за планетата. Те поддържат една четвърт от живота в световния океан. В момента тези системи се намират в критично състояние. Силните тропически бури и замърсяването застрашават тяхното съществуване. Масовото избелване се дължи на растящите температури на водата. И топлите зими влияят на избелването на коралите в Големия бариерен риф. Част от експертите предупреждават за риск от необратимо унищожение.
Изследователите са направили анализ на 45 000 проучвания за коралите. Те са използвали дългогодишни данни за климата и океана. Устойчивите на климата рифове се намират в 71 държави. Те обхващат общо 100 различни територии. Откритията включват зони в Карибския басейн и Тихия океан. Атлантическият океан също крие неизвестни досега устойчиви рифове.
Емили Дарлинг е директор по опазването на коралите в Дружеството за опазване на дивата природа (WCS). Тя коментира значението на новите данни:
„Кораловите рифове често се представят като екосистеми, които не могат да бъдат спасени. Това изследване показва обратното: ние знаем къде се крие надеждата и това, от което се нуждаем сега, е политическа воля.“
Държавите в момента изготвят важни планове за действие. Те целят защита на 30 процента от природата до 2030 година. Тази инициатива е известна като целта „30 до 30“. Новите данни ще помогнат на правителствата за по-добро планиране. Те ще съобразяват мерките с точните локации на рифовете.
Емили Дарлинг подчертава спешната нужда от мерки:
„Едва 28 процента от рифовете в момента попадат в защитени зони, така че възможността за действие е ясна, но и времето ни притиска, особено на прага на предстоящото супер явление Ел Ниньо.“
Стейси Джупитър е изпълнителен директор на Глобалната морска програма на Дружеството за опазване на дивата природа. Тя смята, че информацията е ключова за ресурсите. Според нея данните ще насочат ограничените средства правилно.
„Данните могат да дадат на правителствата необходимата информация, за да решат къде да бъдат разпределени ограничените средства и да дадат на по-устойчивите рифове възможно най-добрия шанс за оцеляване.“
Сега правителствата разполагат с конкретни карти на устойчивите зони. Това дава реален шанс за съхранение на морското биоразнообразие.
