Експерти: Съкращенията в администрацията могат да задържат бюджетния дефицит до 3%

България може да ограничи бюджетния си дефицит до 3% чрез планираните съкращения на разходите. Икономическите експерти виждат в това важна първа стъпка към цялостна оптимизация на държавната администрация. Те настояват за консолидация на публичните финанси през следващите години.

Специалистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) правят конкретни изчисления за ефекта от тези мерки. Според тях намалението на разходите в държавния сектор с 10% възлиза на над 1 млрд. евро. Този фискален ресурс е от критично значение за общата стабилност на хазната. Икономистът от ИПИ Адриян Николов посочва, че финансовият министър се е вслушал в препоръките на макроикономическата общност.

Така че ако това се реализира, би означавало, че ние наистина можем да задържим бюджетни дефицит в рамките на 3%.

Експертите отчитат положителна промяна в подхода на правителството спрямо бюджетните разчети. Фокусът вече не попада върху несигурни прогнози за приходите, а върху реални икономии. Новият бюджет е написан при очакван дефицит от 3%, което съвпада напълно с европейските фискални изисквания.

Това, което чуваме като сигнал е доста обнадеждаващо, защото фокусът не е поставен върху някакво имагинерно увеличаване на събираемостта.

Анализите на новите данни показват, че официално отчетеният дефицит за 2025 г. вече достига 3,5% от БВП. Това обстоятелство поставя допълнителен натиск върху разчетите за следващата година. България рискува да влезе в корективен режим по европейските фискални правила, ако не спази заложената разходна траектория. Поради тази причина са необходими по-строги мерки в разходната част на държавния бюджет.

Административната реформа трябва да обхване не само незаетите щатни бройки в секторите. Икономистите настояват за анализ на функциите на администрацията и намаляване на нейната активна численост. Крайната цел на тези реформи трябва да бъде постигането на нулев дефицит в средносрочен план.

Предполагам, че правителството си дава малко време, за да можем да наприви анализ на функциите на администрацията и вече да премине не само към съкращение на незаети бройки, които хронично остават незаети, но и намаляване на настоящата активна численост на самата администрация.

Влошаващата се бюджетна траектория вече оказва влияние върху дискусиите за нивата на държавния дълг. Някои анализатори предупреждават, че новото правителство може да тегли само 800 милиона външен дълг при определени условия. Намаляването на разходите е ключово за избягване на процедура по свръхдефицит и за запазване на фискалната устойчивост.

Очаква се правителството да обяви официалния бюджет до края на май. Дотогава фокусът остава върху баланса между административните орязвания и фискалната консолидация. България трябва да докаже строга разходна дисциплина пред европейските институции. Това е необходимо за избягване на тежки санкции от страна на Брюксел.