Експерти: 80% от сградите в България са без работеща мълниезащита

Трагичният инцидент край Кресна, при който млад мъж загуби живота си след удар от мълния, отново постави на дневен ред темата за безопасността на сградите. Експертите изразяват сериозна загриженост относно състоянието на защитните съоръжения в страната. Според актуални данни поне 80% от сградите в България нямат мълниезащитни инсталации или те са в пълна неизправност. Проблемът е особено критичен при стария жилищен фонд, където поддръжката често се пренебрегва.

Инж. Анастас Георгиев, председател на секция „Електро“ към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) в регионалната колегия в Благоевград, посочва, че съществуват два основни типа мълниезащита. Първият е конвенционалният, а вторият е система с изпреварващо действие.

При изпреварващото действие фактически мълниеприемника, да го кажем така, че улавя мълнията в нейния зародиш и я отвежда по потоководите в земята. Конвенционалният е пасивен, който чака самата мълния, ако се случи, да отведе фактически този разряд в земята.

Ситуацията се усложнява от факта, че гръмотевичната активност през последните години е нараснала между 3 и 6 пъти. Това прави редовните проверки на гръмоотводите задължителни за гарантиране на сигурността. Активните мълниеприемници се считат за по-надеждни, тъй като осигуряват по-широка зона на покритие, защитавайки не само постройката, но и прилежащите площи.

Инж. Анастас Георгиев, предс. на секция „Електро“ към КИИП-Благоевград, подчертава, че за определени обекти защитата е безапелационно изискване по закон.

Най-опасните категории фактически първа и втора първа са пожароопасните сгради пожароопасните и взривоопасните т.е. там, където се съхраняват взривоопасни материали и бензиностанции, където има горива, пожароопасни. Задължително трябва да се изгражат мълниезащитни инсталации върху обществени сгради, като училища, болници и сгради, където има голям поток на хора.

Въпреки наличието на строги нормативни уреди, контролът върху старите кооперации остава недостатъчен. Регламентите изискват мълниезащитните уредби на жилищните сгради да преминават през задължителна инспекция на всеки три години. В много случаи обаче собствениците не са наясно със своята отговорност или съоръженията са били амортизирани с времето. Важно е да се знае, че след всяко изграждане на инсталация трябва да се извърши първоначална проверка за съответствие със стандартите.

Летните бури са съпроводени от мощни електрически разряди, които представляват реален риск за живота. Специалистите съветват гражданите да остават на закрито при първите признаци на буря. В контекста на климатичните промени е полезно да се проучи има ли защита срещу бурите и какви превантивни мерки могат да бъдат взети. Мълниезащитата е задължителен елемент за училища и болници, където рискът за големи групи от хора е най-висок.

Проектирането и изграждането на тези системи се подчиняват на специфични противопожарни строително-технически норми. Дори и да не се забелязва мълниеприемник на покрива, сградата може да има вградена защита, но това трябва да бъде потвърдено от експерти. Инженерите алармират, че слабият контрол при старите сгради е основен фактор за инциденти по време на гръмотевични бури.