Двама велики колоездачи разделят Италия: Историята на Бартали и Копи

„Джиро д’Италия“ пристига в България с богата палитра от емоции и исторически разкази. Тези истории съчетават спортен дух, сложна политика и италианска народопсихология. През 1949 г. обиколката започва от град Палермо под знака на сериозна опасност. Гангстерът Салваторе Джулиано планира нападение срещу колоната. Неговата банда редовно ограбва богати сицилианци и напада правителствени обекти. Властите се опасяват, че престъпниците ще стрелят по колоездачите. Полицията утроята охраната по целия маршрут. До кръвопролитие не се стига, а по-късно Джулиано бива предаден и убит.

Най-драматичната глава в историята на състезанието описва съперничеството между двама велики атлети. Италия се разделя на два враждуващи лагера заради Джино Бартали и Фаусто Копи. Това противопоставяне започва в навечерието на Втората световна война. Джино Бартали получава прякора Благочестивия заради своя консервативен и дълбоко религиозен начин на живот. Той израства в тосканско земеделско семейство. Започва работа в работилница за велосипеди едва на 13 години. Бартали печели „Джиро д’Италия“ през 1936 и 1937 година. През 1938 г. той триумфира в престижния „Тур дьо Франс“. Бартали слага край на мита, че италианските колоездачи не могат да печелят в чужбина.

Стилът на каране на тосканеца остава легендарен за поколенията. Той притежава уникална техника за смяна на предавките в планината. Когато съперниците го виждат да настройва скоростите, те очакват неговата атака. Скоро след това той обикновено изчезва напред по височините. Освен велик спортист, Бартали е и истински герой от съпротивата срещу Мусолини. Той категорично отказва да посвещава победи на Дучето. Шампионът спасява около 800 евреи от депортация, като крие фалшиви документи в рамката на своя велосипед. По време на тренировките си той преминава огромни разстояния с ценния товар. Фашистката полиция не смее да го спре заради неговата огромна популярност. През 2013 г. той е обявен посмъртно за Праведник на света.

Победата на Бартали в „Тур дьо Франс“ през 1948 г. има огромно политическо значение. По това време Италия се намира на ръба на гражданска война. Лидерът на италианската компартия Палмиро Толиати е тежко ранен при атентат в Рим. Напрежението в страната става взривоопасно за часове. Поддръжници на Толиати окупират радиа и редакции на вестници. В парламента избухват физически сблъсъци между депутати. Точно тогава един народен представител влиза в сградата с радостен вик.

Бартали спечели Тура, Бартали спечели Тура!

Тази новина обединява разединената нация в критичен момент. Хората забравят политическите пристрастия и започват да празнуват заедно. Самият Палмиро Толиати се събужда в болницата и задава важен въпрос.

Как върви Турът?

Политикът Джулио Андреоти по-късно коментира тези исторически събития.

Да се каже, че гражданската война е предотвратена заради победа в Тур дьо Франс, със сигурност е прекалено. Но е неоспоримо, че на 14 юли 1948 г., в деня на нападението над Толиати, триумфът на Бартали свали напрежението.

През 1939 г. на сцената се появява 19-годишният Фаусто Копи. Той първоначално е помощник на Бартали, но скоро показва огромна самоувереност. Фаусто Копи печели „Джиро д’Италия“ рекордните пет пъти и два пъти става шампион в „Тур дьо Франс“. Той става идол на модерния и индустриален Север. Копи е прототип на днешните колоездачи със своя строг хранителен режим. Той често използва амфетамини, които по онова време са разрешени. Италианците се разделят на два лагера – Coppiani срещу Bartaliani.

Враждата между двамата се пренася в различни отбори и фирми за велосипеди. Копи преминава в тима „Бианки“, докато Бартали остава в „Леняно“. Преди световното първенство през 1948 г. техният конфликт ескалира до крайност. Федерацията решава да дисквалифицира и двамата, за да спре скандалите. Личният живот на Копи също предизвиква вълнения в страната. Неговата връзка с Джулия Окини води до условна присъда за прелюбодеяние. По това време разводът е забранен и обществото осъжда Il Campionissimo.

Кариерата на Копи запада, а краят му е трагичен. През 1959 г. той се заразява с малария в Буркина Фасо. Лекарите допускат фатална грешка и го лекуват от бронхит. Копи умира едва на 40 години. По-късно се появяват версии за смърт от наркотичен коктейл. През 2002 г. съдът обмисля ексхумация на тялото му, но процедурата не се провежда. Мистерията около неговата смърт остава погребана завинаги.

В съвременен контекст Италия продължава да бъде ключов играч в Европа. През май 2026 г. страната планира съвместна инициатива с Великобритания, Франция, Германия и Полша. Те ще финансират разработката на евтини системи за ПВО и безпилотни апарати. Това показва как държавата преминава от вътрешни разделения към глобални партньорства. Легендарното съперничество между Бартали и Копи обаче остава вечен символ. Тези двама велики спортисти завинаги промениха историята на световното колоездене.