Доц. Димитър Златинов: Данъчната реформа изисква сериозен анализ, а не политическо бързане

България се нуждае от задълбочен професионален разговор за своята данъчна система. Това заяви доц. Димитър Златинов, експерт към Института за икономически изследвания при БАН. Той е ръководител на годишния доклад за 2026 г. Според него прибързаните и политически мотивирани промени в данъците крият рискове. Държавната подкрепа трябва да се фокусира върху образованието, науката и иновациите. Финансирането на заплати и социални плащания чрез нови заеми е неустойчива практика.

Икономическото развитие на страната показва стабилност въпреки първоначалните опасения. Икономиката запазва положителен растеж с реално увеличение на БВП от 3,1%. Този темп е над средния за Европейския съюз и еврозоната. Приемането на еврото премина без макроикономически срив. Единната валута намалява трансакционните разходи и подобрява предвидимостта. Тя обаче не замества нуждата от по-висока производителност на труда.

Апокалиптичните прогнози не се потвърдиха. България влезе в еврозоната без макроикономически срив, а в доклада на Института за икономически изследвания при БАН се показва, че икономиката е запазила положителен растеж – реалният БВП се увеличава с 3,1% при темп над средния за ЕС и еврозоната.

Инфлацията остава ключова тема за българските домакинства. През 2025 г. средногодишната инфлация по хармонизирания индекс е 3,5%. Поскъпването е най-осезаемо при храните и безалкохолните напитки – 6,1%. Жилищните разходи, водата и енергията бележат ръст от 7,1%. Ресторантите и хотелите поскъпват с 8,4%. Тези данни обясняват защо усещането за инфлация е по-силно от статистическите показатели. Институциите трябва да се съсредоточат върху конкуренцията, а не върху административни ценови тавани.

Фискалната стабилност е изправена пред предизвикателства. Държавният дълг достига 29,9% от БВП през 2025 година. Тревожен е фактът, че той нараства с 6,1 процентни пункта за една година. Подобни тези за ограничаване на разходите споделя и икономистът Лъчезар Богданов, който подчертава нуждата от спиране на щедростта към определени сектори.

Не е устойчиво постоянни бюджетни разходи като заплати, издръжка и социални плащания да се финансират чрез нови заеми.

Дебатът за данъчната архитектура става все по-активен. В България стандартната ставка на ДДС остава 20%. Вече се прилага праг за регистрация по ДДС от 51 130 евро за лица от други държави членки. На ниво ЕС се подготвят нови правила за данъчно облагане на цифровата икономика до 2030 г. Те включват цифрово отчитане в реално време и по-ефективно събиране на ДДС от онлайн платформи. Доц. Златинов смята, че е по-важно да се разшири събираемостта, отколкото да се променят ставките.

Време е за сериозен разговор за данъчната система, но не за прибързани и силно политически мотивирани промени.

Пазарът на труда страда от структурни разминавания. Едва 58,5% от младите заети работят по своята конкретна специалност. При 10% от тях съответствие между образование и професия напълно липсва. Решението изисква дуално обучение и по-тясна връзка между университетите и бизнеса. Икономиката трябва да създава работни места за специализирани дигитални умения.

Технологичното изоставане също е проблем. Разпространението на изкуствен интелект в българския бизнес е 8,6% при 20% средно за ЕС. Само 2% от фирмите използват собствени разработки в тази сфера. Повечето предприятия купуват готови решения, без да изграждат вътрешен капацитет за управление. Необходими са инвестиции в киберсигурност, облачни услуги и обучение на служителите.

Институционалната независимост на БНБ е от съществено значение. Включването на ръководството на банката в „домовата книга“ за служебни премиери създава рискове. Централната банка трябва да пази професионална дистанция от текущата политика. Управителят на БНБ Димитър Радев също посочва, че еврото е инструмент, а не автоматичен успех. Нужни са ясни гаранции за разграничаване на институционалните от политическите функции.