Деца от 15 български училища в чужбина изследваха отзвука от Априлското въстание в международния печат

Над 60 български ученици от над 10 държави се включиха в мащабен международен конкурс. Инициативата носи заглавието „Отражението на Априлското въстание в печата на страната, в която пребивавате“. Организатори на събитието са Министерството на образованието и науката и Общобългарският комитет „Васил Левски“. Децата проучиха малко познати или напълно непознати у нас исторически извори. Тези разработки разкриват как светът е видял българския стремеж към свобода преди 150 години.

Над 60 български ученици от над 10 държави проучиха световните архиви за събитията от 1876 година. Материалите за конкурса пристигнаха дори от далечна Канада. Проучванията обхващат архиви в Румъния, Италия, Чехия, Испания и Великобритания. Тези млади изследователи доказаха, че българската история няма граници. Подобни инициативи помагат за запазването на националната идентичност далеч от родината. Прочетете повече за това как “Ужасите в Ориента”: Българчета в 11 държави проучиха как пресата там е описала Априлското въстание.

Васил Василев от Общобългарския комитет „Васил Левски“ подчерта значението на тогавашната преса. Печатът е формирал благоприятно обществено мнение в Европа и Русия. Това пряко е повлияло за избухването на Руско-турската освободителна война.

„В много от тях се подчертава огромната роля, която има печатът тогава за формирането на едно благоприятно за българската кауза обществено мнение, особено в Европа и Русия, и като следствие — за избухването на Руско-турската освободителна война. Много интересни материали има от Букурещ, например. Цяло изследване за влиянието на Априлското въстание и на жестокостите върху начина на мислене на румънците, върху общественото мнение в Румъния. Материалът от Италия разглежда дописките в издание на Ватикана и в него има описание дори на битката при новоселските въстаници — една от малко познатите страници от историята на Априлското въстание. В него се казва, че новоселци се бият седем дни срещу турската войска и успяват да я отблъснат. От Канада — вестник, който излиза на френски език, публикува дълги статии за това какво е положението в България и как трябва да се помогне на изстрадалия български народ. Далечна Канада преди 150 години — това е нещо. И сега пишат по-малко за България, отколкото тогава.“

Катрин Милорчева от БСУ „Д-р Петър Берон“ в Прага изследва чешките архиви. Тя открива силни думи на общественика Ян Неруда. Той оприличава славянството на дърво, чиито клони страдат заедно. Карел Сладковски и Константин Иречек също превръщат българската кауза в общоевропейска мисия.

„Историята на една нация никога не остава затворена в пределите на едни граници. Силно ме впечатлиха и думите на чешкия общественик Ян Неруда, който казва, че кръвта на нашите братя българи вика към небето. В тези думи той оприличава славянството на дърво, чиито клони страдат заедно — образ, който носи дълбоко чувство за историческо сродство и съпричастност между двата народа. Със своите научни трудове още Константин Иречек, а с енергичните си призиви известният чешки политик Карел Сладковски превръщат българската кауза в общоевропейска мисия. Всички те използват силата на словото, за да събудят обществената съвест на Европа.“

В Англия учениците от училище „Родолюбие“ в Норич откриват делото на Лейди Странгфорд. Британската благородничка Лейди Странгфорд събира средства за построяването на болници и домове в България. Тя организира мащабна дарителска кампания във Великобритания след клането в Батак. Учениците използваха и изкуствен интелект, за да вдъхнат живот на портрети на Ботев и Левски. Те проучиха репортажите на Джанюариъс Макгахан, които шокират тогавашна Европа. Важно е да знаем Как се пази родовата памет – среща с наследницата на един от водачите на Априлското въстание Тодор Каблешков.

„Най-интересното за мен беше да науча за Лейди Странгфорд. Тя е помогнала на българите след Баташкото клане, като е организирала дарителска кампания във Великобритания и със събраните пари са били построени болници и домове.“

Ученици от Памплона, Испания, станаха големите победители в конкурса. Те събираха документи от Националната библиотека и официалния държавен архив. Ученици в Испания откриха в държавните архиви трогателни илюстрации на османските жестокости. Тези материали включват факсимилета от стари вестници, описващи нечовешки постъпки срещу българите.

„В много броеве на вестници има статии и факсимилета за Априлското въстание в България. Говорело се е за жестокостите на османците срещу българите. Навсякъде пишеше, че това не са човешки постъпки и че българите са имали нужда от помощ.“

Изследователската дейност продължава и в България. На 12 май 2026 г. Исторически музей – Дряново представи проучване за Дряновската епопея. Статия в американския вестник „Ню Йорк Таймс“ от 2 юли 1876 г. предхожда репортажите на Макгахан. Това вероятно е първата публикация в чуждестранния печат за въстанието. Световни личности като Виктор Юго и Уилям Гладстон също издигат глас в подкрепа на българите. Гладстон публикува влиятелната брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“.

Васил Василев изрази възхищение от дълбочината на ученическите разработки. Той подчерта огромната роля на учителите в тези български центрове по света. Малките пламъчета на родолюбието съхраняват преклонението пред саможертвата на предците ни.

„Учудващо е колко дълбоко са проникнали тези деца в темата и как са се опитали да покажат героизма на българския народ и отражението на този героизъм в чужбина. Искам специално да подчертая огромната роля на учителите и възпитателите в тези училища в чужбина, които явно са насочвали децата. Оказва се, че дори там, където не сме подозирали — в тези български центрове в чужбина, тези малки пламъчета на родолюбието, пръснати по целия свят — е съхранено чувството на преклонение пред саможертвата на българския народ. Та ние ли ще го изоставим?“